Забулените ирландски залози

Кризата около Ирландия ясно показа, че ЕС си има вече дипломатическа служба, но все още не притежава необходимата дипломатическа култура. Съюзът успя да стабилизира стремглавата загуба на доверие към изпадналия в беда  „ирландски тигър” и еврото, но оставя много въпросителни около своето поведение към ирландците. Проблемът стартира с нелепата неофициална, но широко разпространена, бележка на негов служител, че спасителните мерки са „Пакета Оливър Кромуел”, което веднага придаде почти нео-колониално звучене на цялото упражнение. Впоследствие, мисията на ЕК, Европейската централна банка и Международния валутен фонд заприлича на одитна експедиция. За няколко дни свободно бе оставена да циркулира идеята, че Ирландия ще трябва да се прости с ниските си данъци, а при изработването на четири-годишните бюджетни планове остана впечатлението за опит за пряка намеса по този въпрос. Разбира се, страната трябва да си понесе последствията от тежката ситуация, в която изпадна и от заплахата, на която подлага стабилността на еврозоната. Поставянето на условия от страна на международните институции е напълно легитимно, но то не трябва да е повод за престъпване на правомощия и създаване на трайни негативни нагласи в страна-членка, която въпреки кризата остава важен фактор в самия съюз.

Проблемно бе поведението на съюза по отношение на бюджетната и данъчна политика на Ирландия. На практика той се опитва да упражнява правомощия, които няма. ЕС няма единна данъчна политика и не може да решава нейната структура в отделните държави независимо, че спасителните пакети му дават основание за оценка, коментар и препоръки. Предстоящите промени по отношение на еврото ще засилят тази възможност, но те все още не са факт. Видя се отчетливо, че преговорите с Ирландия бяха използвани, за да се пробва натиск за намаляване на ниския корпоративен данък на страната, който дразни много стари страни-членки от доста време. Германия и Франция отдавна търсят начини да принудят държавите с ниски данъци да променят своята политика. Сега и Австрия се включи в това упражнение, но ирландците устояха на натиска, а и на Брюксел в крайна сметка му стана ясно, че подобно решение може да провали цялото споразумение. Все пак, урокът от този опит трябва да бъде научен и то особено от новите страни-членки, които тепърва ще бъдат обект на желанието за по-високи данъци. Политическият консенсус в момента е за повече контрол върху бюджетите, оценка за общата икономическа политика и конкурентноспособност на отделните държави, а не за пълзяща хармонизация и създаване на обща данъчна и икономическа политика. Ирландските граждани останаха обаче с друго впечатление.

Дипломатическата острота на ЕС спрямо Ирландия може да има още по-тежки последствия. Тя е държава, в която чувството за независимост и суверенитет е особено изострено, а всяка промяна на договорите на ЕС там преминава задължително през референдум. Страната има навик да бъде последно препятствие пред важни договорни промени като за последно това се случи с Лисабонския договор. Сега само преди няколко седмици европейските лидери се договориха за нова промяна в договора именно по въпросите на еврото, макар да няма още яснота как точно ще изглежда предлаганата поправка. Готвените институционални трикове за заобикаляне на референдумите почти сигурно няма да сработят в Ирландия, а тежката атмосфера на отношенията с Брюксел правят почти невъзможни каквито и да било хитрини. Нанесеното дипломатическо унижение на ирландците ще остави тежка следа в тяхното отношение към съюза. И без това през последните години, нагласите в страната се движеха към постоянно нарастващо недоверие. ЕС сякаш напълно игнорира всички тези опасности, обладан от треската на момента и възможността за разпространение на еврокризата. Тази небрежност, граничеща с арогантност може да направи от Ирландия непреодолимо препятствие пред важните промени в и без това изстрадания Лисабонски договор.

Ирландската криза трябваше да изиграе и политическа роля. Дълбочината на кризата с еврото наистина предполага спешна реакция, но предлаганите решения все още не срещат пълна подкрепа и същинската развръзка предстои в средата на декември. В тази ситуация президентът Х. Ван Ромпой реши да вдигне политическата температура и малко мелодраматично обяви сегашната ситуация в ЕС за криза на оцеляването с надеждата, че всички несъгласия ще отпаднат в оставащите дни до решаващия Европейски съвет. Някои дори го заподозряха в опит да трупа влияние и тежест в неподходящ момент. Ирландската криза се очаква да ускори политическото съгласие за бързо приемане на промените във функционирането на еврозоната и в този смисъл тя е добра новина. Добре е и, че въпреки своята дипломатическа непохватност организацията намери изход в ситуация, различна от тази с Гърция. Голямата въпросителна е обаче дали в този процес не отчужди твърде много ирландците и те няма да се присъединят към постоянно нарастващия брой недоверчиви европейци. Иронията е, че ако това се е случило, то сигурно точно Ирландия ще сложи спирачка на развитието на тези европейски механизми, които сега й помагат.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European, International

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s