2011-та: Публични истерии и изкуствена политическа страст

Интервю за вестник „Република“

– Г-н Шопов, кои са най-първите ядове, с които предстои да се сблъска
правителството още в първите месеци на новата 2011-та година?

Като цяло правителството успя да прескочи най-трудния момент в рамките на една политическа година и това е приемането на бюджета и обясненията защо и как се разпределят парите и защо един печели, а друг губи. Като области, които генерират проблеми актуални отново ще бъдат здравеопазването и бюджетните липси в различните обществени сфери, бавното и неравномерно излизане от кризата. Очаквам и продължение на вече добре познатия ни маниер на реагиране на кризи: медийна свръхреакция на премиера, запушване на дупките с краткосрочни обещания, някакво скалъпване на проблемите. Преди всичко очаквам една хипер-медийна политическа година, много изкуствена политическа страст, порой от думи и жестове, публични истерии, безкрайна предизборна кампания, която ще тества търпението и поносимостта на всички.

– А кои са проблемите с европейски характер, които не търпят отлагане.

Самото правителство направи от влизането в Шенген мерна единица за своя европейски политически успех и позиции и сега ще прекара цялата 2011-та в преследване на тази цел. Членството в еврозоната е на практика невъзможно за това правителство и освен реторика не очаквам да се случи нещо значимо. През идните месеци е много важно България да започне да се позиционира по големите дебати, които набират скорост и в които страната има реален залог. През лятото на практика ще стартира истинския разговор и битка за приоритетите на следващата финансова рамка (2014-2020 година), размера на евробюджета, за какво ще се харчат парите и по какъв начин. Сред старите страни-членки има нарастваща негативна нагласа по отношение на тези фондове за развитие, на които по-бедните разчитат, има нарастващо желание за повече пари за външните политики на съюза, за неща като климатичните промени. Въобще, на България ще й се наложи бързо да порасне и да стане по-грамотен играч в ЕС, иначе ще търпим директни финансови вреди.

– Как ще коментирате типично българското ни „постижение“: 4 години след
присъединяването ни в ЕС – едва 6% усвояемост на еврофондовете. Годишните ни вноски са по-големи. Заслужаваше ли си цената, която платихме и плащаме за това членство?

Инвестирането на еврофондовете в България има няколко проблема още от самото начало. Единият е възприятието за тях като лесни пари, които са ни подарени и които подлежат на разпределение по добре познатите ни начини от българските публични средства. Вторият е проблемът с реалната готовност на фирми, администрации, граждански сдружения да управляват тези пари, да имат хората за това, да имат необходимите допълнителни средства. Бих казал, че има известно подобрение в преодоляването на тези две трудности, но този процес едва ли ще приключи в рамките на тази финансова рамка до 2013 година. Мисля, че финансово ще успеем да усвоим повече, отколкото сме платили, но дълбокия проблем е другаде. Ползите от членството са в много други неща като например достъп до единния пазар, възможности за подобряване на средата на живот, влияние върху европейските решения за развитие. Там ние не успяваме да използваме шансовете, а иначе вноската си заслужава най-малкото, поради достъпа до европейско образование, пазар на труда, свобода на движение и т.н. Това са пътищата, през които трябва да минем, за да израснем като общество, икономика и политика.

– Кои са най-непосредствените проблеми пред усвояването на
най-проблематичните сфери в контекста на членството ни в ЕС, с които
правителството веднага трябва да се справи?

В по-технократски план, все още стои проблема с режима на достъп до фондовете, сложност и мудност на процедури, ненужни нива на проверка, бюрокрация, неравномерно работеща администрация. Тези неща са изключително важни, но зад тях стои по-тежък проблем. Еврофондовете са ефективни в държави и среда, където са част от ясни национални стратегии и приоритети като в сега охулваната Ирландия например. Това е допълващ ресурс към добре организирани политики с ясни цели. Иначе те просто се „изливат” в нещо, което ЕС е решил, че е важно само по себе си. Например, имате евро пари за широколентов интернет за училищата, но нямате сградна инфраструктура или организация или достатъчно подготвени хора, които да го въведат. За да има полза от подобна мярка, тя трябва да е част от нещо по-голямо, от секторна политика, в която евросредствата са само един елемент. Ако това не разберем и направим, в България тези пари винаги ще се „усвояват”, а не инвестират. Но не виждам готовност за това. На практика, единственият министър, който говори по тази тема е този, който се занимава с тези средства.

– Бюджетните рестрикции в ЕС и тяхното отражение у нас.

Това ще бъде един от най-големите европейски дебати на 2011 година. Вече станаха известни разговорите между „големите трима” (Германия, Франция и Великобритания) за замразяване на евробюджета за периода след 2013-та година. Подобна логика вече бе въведена при приемането на бюджета на ЕС за новата година. Един от ефектите на кризата е, че богатите страни-членки не желаят да увеличават вноските си за съюза във времена, в които реализират национални програми на тежки бюджетни съкращения. Това е политически неприемливо особено в момент, в който самите данъкоплатци имат дълбоки съмнения защо и как тези европари биват харчени. Това е политическа реалност, която по-бедните в ЕС ще трябва да приемат и която почти сигурно ще означава намаляване на средствата за тях, по-труден достъп и още по-стриктен контрол. Всички нови амбиции на съюза ще трябва да се финансират от много консервативен бюджет, става дума за нови политики, нови институции (службата за външни отношения), нови страни-членки (Хърватска и евентуално още някоя от страните от региона). Въобще, времената на гарантирани и относително щедри европейски пари отминават.

– Има ли шанс правителството да направи този преглед на „изтичащите
срокове“ и да вземе мерки навреме?

Време е внимателно да се направи преглед на преходните периоди за въвеждане на различните стандарти и изисквания, които бяха договорени по време на преговорите за влизане в ЕС. Повечето от тях изтичат през идните няколко години и трябва да имаме ясна картина какво е положението например по глава „Околна среда”, където изискванията са сред най-тежките. Ако не бъдем подготвени ни чакат тежки глоби или внезапни кризи, с които ще се чудим как да се справяме. През 2010 година вече излезе казуса с „Брикел”, стана ясно, че не е била следена внимателно необходимата модернизация, после се разви социална драма в града, приемаха се на крак някакви планове, отстрочки. Всичко това трябва да се управлява, а не просто да се чака с нагласата, че по-нататък ще му мислим. Но засега на мен поне не ми е известно правителството да прави нещо по тази тема. Това обаче изисква точно тези неща, които са дефицитни в този кабинет: ясна идея, дългосрочен подход, добро администриране, трайна воля, добра координация, лявата и дясната ръка да правят едно и също нещо. Не виждам и външно министерство да има намерение да се захване с тази задача. Там 2011-та изглежда ще мине изцяло под знака на темата с посланиците служители на ДС.

– Какви сфери трябва да засягат приоритетите на правителството според Вас?

Най-притеснителна е пасивността по отношение на икономическата ситуация в страната. Пак е необходимо да се повтори, че в България ние просто не разбрахме глобалната криза, не си взехме никакви поуки от нея. Сега просто чакаме някак си да се завърти колелото отново и да „издрапаме”, да надхитрим ситуацията. Няма дебат и действие за това откъде ще генерираме растеж в по-дългосрочен план, напълно изчезна темата за подобряване на бизнес средата, облекчаване на бюрокрацията и регулациите. Няма разговор за приватизация, административна реформа. Необходимо е много по-сериозно отношение към здравната система, защото тя вече се е превърнала с източник на стрес и притеснение за цялото общество. Но, вижте, целият комплекс от публични услуги има нужда от драстично подобрение като идеи, организация, управление и това е така от много години и все не се случва. Пенсионната система претърпя някаква метаморфоза просто заради моментна криза, ситуация, която изискваше нещо да се направи, но без модел, дългосрочна перспектива, яснота. Така, че приоритетите се знаят и са ясно видими, но ние явно нямаме политическия и управленски талант, за да ги решим качествено. Имам усещането, че много хора дори вече и не очакват това да се случи в обозримо бъдеще.

– Оптимист ли сте?

Не особено. Моделите на присъствие на правителството ми се виждат добре установени. Във вътрешен план ще се запази добре познатото ни две стъпки напред, една назад, една встрани или разни други хаотични конфигурации. 2011-та съвсем няма да бъде година на управление в същинския смисъл на думата, защото е изборна година и време, което може истински да пречупи доверието в премиера и неговата партия. Ще се обръща внимание единствено на неизбежното и спешното. В европейски план също очаквам продължение на сегашната поза. България ще продължи да иска да е симпатична най-вече, защото е беззъба, не пречи на големите и не ги занимава със себе си. Ако постоянно очаквате външно признание за това, което правите и ставате все по-зависим от него, надали сте в състояние убедително да защитавате интересите си в Европа. Тази задача не може да бъде винаги делегирана на Полша. Шенген трябваше да е наградата за нашето мълчание и ако влизането не се случи подобна външнополитическа позиция ще стане напълно нелепа. Вече се вижда, че добрите думи на „стратегическите приятели” Германия и Франция нямат особена тежест, когато трябва да прерастнат във важни решения. Всички това ще стане много по-видимо през идните месеци и изведнъж кабинетът ще изглежда много по-самотен.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s