Шенгенизация

Има всички признаци за шенгенизация на европейската политика на България. Управленският хоризонт изглежда здраво фиксиран върху една основна свръхцел, която трябва да осмисли външнополитическата 2011 година. Влизането в Шенгенското пространство бе собственоръчно превърнато от самия кабинет в единствената валута, която носи стойност на собствените му действия. Шенген има задачата да бъде окончателното доказателство за безмерната и необратима популярност на премиера навън. Вътре, той следва да играе ролята на главен аргумент по време на безкрайната предизборна година, която вече стартира. Други значими теми едва ли ще чуем през идните месеци, макар ЕС да започна една от най-важните си години, особено по отношение на бъдещата структура на своите политики и съответно средствата, с които те ще бъдат финансирани. Първите дни на годината все пак донесоха мелодраматизацията на българската нишка в произхода на новия президент на Бразилия, която много повече илюстрира лекотата, с която профанизираме, отколкото осмисляме отношенията си с една от най-динамичните държави в света. Изглежда единствено подобна сериална външнополитическа мелодрама ще бъде в състояние да застане редом с шенгенската фиксация на кабинета.

Европейската политика в стил „со кротце, со благо” ще има пълно крушение през тази година. Задаващите се битки в ЕС не предполагат продължаване на досегашната миловидна поза, която България поддържа. Тук този кабинет изглежда заклещен в своето желание да черпи реална или виртуална подкрепа от Европа и различни държави, за да стои по-убедително във вътрешен план. В сетивността на сегашната управленска конфигурация, достъпът до Шенген трябваше да е наградата за нашето мълчание, за проглушителната тишина по време на френските анти-ромски маневри, за лекотата, с която сами приехме безсрочността на механизма за контрол в областта „правосъдие и вътрешни работи”. Кабинетът още няма идея как точно да реагира на ситуацията около забавянето на влизането в Шенген, което води до липса на реакции по важни поводи. Така например, с пълно мълчание и лекота се подминават официални изказвания със силно съмнителни тези като тази на френския министър по европейските въпроси, че три четвърти от всички нелегални имигранти в ЕС идват от посока България и Румъния. Подобно твърдение е силно съмнително и най-малкото следва да бъде поискана точна аргументация. Сега възниква нов казус с гръцките намерения за построяване на защитна стена по протежението на границата с Турция. Подобна инсталация ще има ефекта да пренасочи допълнително към българска посока различни нелегално имигрантски потоци. Отделно от това, тази мярка ще постави допълнителни въпроси, които са важни за България: липсата на единно управление на външните граници на съюза, подкопаване на принципа на солидарност при тяхното управление и други. И по тези въпроси цари тишина.

Въпреки фиксацията върху Шенген, темата има и по-дългосрочни измерения, които на практика не се коментират в България. Още по време на Конвента за бъдещето на Европа, България защитаваше позицията за създаване на общоевропейска гранична полиция, която обаче не получи окончателна подкрепа. Към сегашния момент страната ни трябва да бъде сред инициаторите на нов дебат за бъдещето и правомощията на Фронтекс и въобще управлението на външните граници на съюза. Комбинацията от неблагоприятно географско разположение, институционална немощ и липса на политическа тежест ще направят опазването на външната европейска граница тежка задача за България, с която тя сама много трудно ще се справи. На ниво идеи и европейски политики страната трябва ясно да формулира тезата за сигурността като общностно благо, което изисква по-сериозни общности усилия, ресурси и институции. Подобен подход продължава да среща сериозна съпротива сред много страни-членки, които нямат желание за повече европейски правомощия в тази област. Но членството на страната ни в ЕС преминава именно през инициирането, възстановяването и поддържането на теми и дебати, които съвпадат с нашия интерес и виждане и които заедно с други успяваме да наложим.

Определянето на структурата и финансирането на политиките на ЕС е голямата тема на идните месеци. Неофициалният диалог между Франция, Германия и Великобритания за замразяване на европейския бюджет за периода 2014-2020 година ще получи още по-широка подкрепа от другите държави донори и това все повече прилича на политическа реалност, която по-бедните страни членки просто ще трябва да приемат. Фокусът върху по-нови и амбициозни политики като иновации, климатични промени, „зелена икономика”, хуманитарна помощ и реакция на кризи и други допълнително ще намали наличните средства за тези като нас, които най-много харесват „по-пасивните” и потребителски политики като селскостопанска, регионална и т.н. Принципите на достъп до евросредствата сигурно също ще бъдат променени, както и обвързването им с реално работещи национални стратегии за развитие. Тези залози са далеч по-дългосрочните от непрестанните тътени на настъпващата шенгенизация.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Bulgarian, European

2 responses to “Шенгенизация

  1. Всичко е болезнено вярно в текста, както е вярно и това, че то щеше да има смисъл, ако премиерът и изобщо управляващите се интересуваха от нещо друго, а не само от собственото си позициониране в хранителната верига. А случаят с Дилма Русеф е показателен. Защото аз не чух нито веднъж от българската делегация абревиатурата БРИК, а тя е фактор в глобалните отношения в момента и ще става все по-голям такъв. Жалко, наистина жалко. Поредни изгубени 4 години за България, които я връщат още по-назад в едно мухлясало и тъмно минало

  2. vladimirshopov

    Ади, ние анализираме и пишем, пък „колкото, толкова“ !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s