Имаме колониални очаквания спрямо ЕС

Интервю за информационния сайт „Всеки ден“

Г-н Шопов, виждате ли реален смисъл в плановете на Гърция да строи стена по част от границата си с Турция или заявените намерения са сигнал за по-съществен проблем с границите на ЕС?

Сигурно има някакъв вътрешнополитически смисъл, защото е ясно, че има нелегален имиграционен поток от Турция. Но малко встрани остана произходът на този проблем, защото част от пренасочването на нелегалния трафик към Гърция се дължи на затягането на контрола по южния фланг – Испания и Италия, и това допълнително усложни ситуацията в Гърция. Ако направят стената, с каквито и размери да е, този поток – който идва и от изток, и от юг – се пренасочва към България. В двустранен аспект това не е особено солидарно поведение на Гърция към България.

Вторият проблем е, че България по пореден въпрос реши, че не е необходимо да реагира. Има някакви основания да се оправдае липсата на реакции с това, че идеята е на ранен етап, не е ясно доколко ще се реализира, но ние постоянно не реагираме на най-различни неща, които се казват по отношение на България. За нас има също така една европейска перспектива към този проблем, която също не се отчита – ако се позволи на Гърция да строи стена, това ще е поредно доказателство, че ЕС всъщност няма единна методология за охрана и управление на външните граници.

По принцип се предполага – и това винаги е било обект на разговори между България и ЕС и когато падаха визите – че този тип методология на пазене на границите е до голяма степен неприемлив. Преди да паднат визите, премахнахме точно такъв тип инсталации. А това на фона на сегашната пасивност на България по отношение на Шенген не е адекватно дипломатическо поведение. Постоянно се случват някакви неща важни и ние просто не реагираме.

Случващото показва, че Гърция има сериозни проблеми да изпълнява задълженията си като външна граница на ЕС, но никой не я напада за това, напротив бяха изпратени екипи на „Фронтекс”, за да могат. В същото време България и Румъния са подложени на сериозни критики заради хипотезата, че няма да могат да осъществяват адекватен контрол, ако бъдат приети в Шенген. Не е ли малко несправедливо?

За да се изпратят екипи на „Фронтекс” на външната граница на ЕС, трябва да се приеме, че има извънредна ситуация. В момента се приема, че това е извънредно положение, което след като бъде стабилизирано, тези екипи ще се оттеглят. Към целия проблем има един по-дългосрочен ракурс, който препраща към една друга дискусия. Една от големите теми в рамките на Конвента 2002-2003 г. беше за това дали да има общоевропейска гранична полиция. Тогава България защитаваше доста настоятелно позицията, че трябва. Това не се прие по простата причина, че има една група държави, които не искат да се дават правомощия на ЕС в тази област. От гледна точка на тази перспектива, всички тези въпроси – как точно се пазят границите в един сегмент от външната граница, как в друг – няма истински да се решат, без да се постави въпросът за това опазването на външната граница и въобще на сигурността до каква степен е общностно благо и цел и до каква си остава в крайна сметка задача на тази държава, която се е паднала да бъде външна граница.

В по-дългосрочен план България е от страните, които трябва да инициират отново този разговор. И да се каже ясно – защитата на тези граници е общностна задача, в която трябва да бъдат включени общностни ресурси, трябва да се помисли институционално как да се изпълнява, дали не трябва да се постави въпросът за разширяване на правомощията на „Фронтекс” и т.н.

Външната политика и сигурността в ЕС винаги са били доста деликатни теми. Старите страни-членки доста ревниво пазят правото си да взимат решенията съобразно националните си политики.

По принцип е така. Но най-големият урок на 2010-та в европейски план, наблюдавайки най-вече кризата в еврозоната, е очевидно не достатъчно доброто осъзнаване от всички ни на дълбоката взаимосвързаност между страните-членки. В областта на сигурността ситуацията е абсолютно същата. В момента наблюдаваме ситуация, в която различни сегменти от външни граници на ЕС се пазят по различен начин, с различно качество на охраната, с различна методология. Ако се допусне Гърция да строи стена, по каква логика България да не може да го направи.

Това поставя общоевропейски проблем, не просто двустранен. Само в рамките на десетте години след 11-ти септември се приеха в европейската политика за сигурност безпрецедентни мерки. Прие се Европейска стратегия за сигурност, сега се прие Европейска стратегия за вътрешна сигурност, разшириха се правомощията на различни организации. Този процес трябва да бъде продължен, но отговорността за продължаването на този дебат е и българска, защото в крайна сметка при всякакво развитие на политиката на разширяване България винаги ще бъде външна граница, най-малкото на Черно море. През тази призма не одобрявам много сегашната пасивност по темата за Шенген, която се превръща във вътрешнополитически инструмент.

Всички тези измерения на Шенген, които споменах, според мен в дългосрочен план са много по-важни за България, отколкото точната дата, на която страната ни ще влезе в зоната. Това ще стане така или иначе, защото това е записано в Договора за присъединяване. Но за България Шенген е входна точка към всички тези дебати, в които ние нямаме желание да участваме.

На какво се дължи нежеланието ни да участваме? Неразбиране, недооценяване на проблема? Нежелание за конфронтация? Безразличие?

Според мен в момента отношението към темата Шенген до голяма степен се определя от разбирането на премиера както за влизането в зоната, така и от отношението му към Механизма за сътрудничество и контрол. На Шенген се гледа през вътрешнополитическа призма, гледа се като на някакъв изборен ресурс и като на доказателство за степента, в която той бива приеман сред страните страни-членки, тъй като това е важно за подкрепата на правителството. Има опит, малко в бутафорен вид, да възпроизведе някакъв обществен ентусиазъм по подобие на това, което се случи с падането на визите. Това е малко наивно начинание, защото дори да се случи влизането в Шенген през 2011 г., това няма да произведе никаква вълна от обществен ентусиазъм, нито ще има отношение към изборните резултати. Ако се върнем към паралела с отпадането на визите, безвизовото пътуване започна април 2001 г., но това не попречи на СДС два месеца по-късно да загуби катастрофално изборите.

А какво е отношението към Механизма за сътрудничество и контрол?

Премиерът се опитва да използва мониторинга, за да притиска съдебната система. От тази гледна точка, ние твърде леко допуснахме постепенно този механизъм да се превърне в безсрочен. България никога не е поставяла въпроса, че той трябва да има някаква крайна точка, извън това банално да обясняваме, че трябва да изпълним критериите, които между другото постоянно се променят. Една от причините за това отношение на премиера към механизма е, че при тройната коалиция на практика имаше опит този мониторинг да бъде делигитимиран, тръгнаха да го атакуват директно въобще като инструмент, което, разбира се, предизвика изключително негативна реакция.

Сегашното правителство даде заявка за съвсем друго отношение към механизма като важна част от новата европейска политика, която ще води, като подцени степента, в която това ще допринесе той постепенно да започне да се възприема като безсрочен. След като не поставяте въпроса кога ще приключи цялото това упражнение, приемате, че този механизъм може да бъде с неограничена във времето продължителност. Цялата комбинация от възприятия води до пасивността, която в момента наблюдаваме. Според мен все пак има повод за реакции, защото това, което се случва, е като да имате класно по математика и 15 минути, преди то да приключи, да ви сменят подусловията на задачите, а вие да кажете: „Да, госпожо. Вие сте в правото си.” Начинът, по който се обвързват Шенген и механизмът в момента няма солидна юридическа основа. Това най-малкото е повод за реакция.

Румъния реагира, доста остро при това, но засега не се вижда от това да произтече някакъв смислен резултат.

Румънската реакция не е задължително най-подходящата, но като погледнем 2010-та, ще видим, че всички по-сериозни страни-членки от Централна и Източна Европа, тогава, когато са искали да отстояват някакъв национален интерес, не се притесниха да влязат в конфликт с други страни-членки или с Комисията. Словакия го направи по отношение на спасителния план за Гърция, Чехия го прави постоянно по отношение на еврото, на Лисабонския договор. Сега Унгария го прави по отношение на медийния закон, извънредните данъци, които въведоха за две години. Полша по прави постоянно, сега Румъния. Ние постоянно намираме повод да мълчим.

Само България и Румъния ли са „жертва” на тази тактика на промяна на условията на играта в 12 без 5?

Ако погледнете и Шенген, и еврозоната, и самото влизане в ЕС, има постоянно нарастване на условията. Специфичното е, че част от тези изисквания не са много ясно юридически фиксирани. На хартия ключовите критерии за влизане в еврозоната са Маастрихтските. Но никой вече не вярва на това, защото се гледа в каква степен са съвместими бизнес циклите на страната, която кандидатства и на еврозоната. Ще започне да се гледа данъчната политика, социалната политика през призмата на фискалната отговорност.

Същото се случва сега по отношение на Шенген. В тази ситуация, в която част от изискванията не са много ясно формулирани, ако бъдете пасивни, както ние по отношение на Шенген, просто не може да се преборите за членство. В някакъв смисъл това, което Германия и Франция правят спрямо България, ние миналата година направихме спрямо Македония. В докладите на ЕК за оценка на напредъка на Македония вече е фиксиран един доста витиеват критерий за добросъседските отношения, който не е в критериите от Копенхаген.

От друга страна, в голяма степен заради опита на Комисията с България и Румъния, Съюзът промени цялата си методология за водене на преговори за членство. Дори в Механизма за сътрудничество и контрол, в който всички сме толкова вторачени, има неща, които никой не вижда. Ако погледнете критериите, по които се оценяваме, те са много общи и могат да бъдат операционализирани по различен начин. В един от последните доклади за първи път влезе нещо, което преди това въобще не е било обект на дискусия – статутът на главния прокурор. В този смисъл би трябвало да се постави въпросът за продължителността на мониторинга, защото той може да бъде безкраен.

След като един от стълбовете на настоящото управление е твърдението, че е върнало доверието на Брюксел, не е ли трудно да очакваме от правителството да влезе в конфликт с Комисията?

Така е. Съгласен съм, че в това отношение те са в клопка. Но от друга гледна точка, ако искаме да бъдем ефективен член на ЕС, трябва да намерим това междинно поле между арогантността на тройната коалиция и европейското смирение, което излъчва сегашното правителство. Трябва да се научим да защитаваме националната си позиция, защото през 2011-та започват няколко големи битки в ЕС – и по финансовата рамка, и по това какви политики на практика ще получат финансиране, какво ще стане с бюджета, вече се оформя солидна група страни, които искат да го замразят, в същото време има нови политики, които влизат с Лисабонския договор, които трябва да бъдат финансирани, което по всяка вероятност ще стане за сметка на стари политики, на които ние много разчитаме. Ще се променят въобще принципите на европейските фондове, като вероятно ще се въведе стъпаловидност.

Започват няколко много големи битки в ЕС и не виждам как с такъв тип нагласа ще можем да се позиционираме. Досега обикновено делегираме тази битка на Полша – така беше и по отношение на въпроса как да се третират разходите за пенсионната реформа, и по отношение на екопакета. Но вече сме в петата година от членството си и трябва да започнем да намираме мястото си между арогантността и пълното примирение със ситуацията. В противен случай членството ни ще бъде абсолютно безсмислено.

Не мислите ли, че дори да заемем по-категорична позиция относно продължителността на Механизма за сътрудничество и контрол, нищо няма да се промени, защото той е доста удобен инструмент, за да ни накара да си стоим „безмълвни” именно при взимането на важни за целия ЕС решения в дългосрочен план?

Когато докладите излязат, в България всички хора, които имат отношение към процедурата, имат много добре отработени бързи реакции и интерпретации, което постепенно съвсем притъпява полезността на мониторинга. Вече половин година начинът, по който правителството интерпретира доклада, освен изтъкването на „политическата воля”, е, че критиката основно е насочена към съдебната система, което просто не е вярно. От една страна, имаме някаква остатъчна полза от механизма заради този тип нагласи, които бяха прокоментирани и през „Уикилийкс”, че България се променя само в краен случай и под натиск. Ние продължаваме да имаме от ЕС някакви колониални очаквания, че това е институцията, която е на страната на гражданите и може да промени нещо в България. От друга страна, този механизъм с неясна продължителност наистина ограничава възможностите за активна дипломация в рамките на ЕС. Докато той съществува, нашата репутация вътре в Съюза е в някакъв смисъл накърнена.

В тази сложна ситуация не е ли време националният ни парламент да прояви малко повече активност при формулирането и отстояването на българската позиция по европейски теми, след като Лисабонският договор му дава това право?

Традиционно, особено в България, парламентът никога не е бил играч в европейския процес. Донякъде има обективно обяснение за това – в повечето страни от Централна и Източна Европа характерът на преговорите беше такъв, че имаше много техническа работа, която се вършеше основно от изпълнителната власт. Ако си спомняте как работеше Комисията по европейски въпроси на предходния парламент, тя просто като на конвейер приемаха законопроекти, като единственото условие беше да има мотивировка за хармонизация.

Когато България стана член на ЕС, европейското законодателство беше над 80 000 страници. Българският парламент не разви абсолютно никаква експертиза по европейско право. Той никога не е имал желанието, а и мнозинствата не са му позволявали да развие някаква самостоятелна експертиза. Сегашното мнозинство продължава тенденция от предишни парламенти. Абсолютно права сте, че Лисабонският договор не просто предполага активност от националните парламенти, а в някакъв смисъл я изисква от тях. За да се стопират идеи на ЕК, 8 парламента на страни-членки да излязат с подобна позиция.

Българският парламент все повече ще бъде канен да заема позиции срещу законодателни предложения на Комисията, но за мен е абсолютно неясно как той ще реагира. Много често може да има разминаване с позицията на изпълнителната власт и ние ще трябва да отказваме покани за формиране на коалиция на националните парламенти. Това е още един повод за моето настояване, че е време да започнем да възприемаме малко по-сериозно своето членство, защото започнахме да се отнасяме по много порочен начин към него – механично, с пасивност.

От къде тогава трябва да дойде импулсът за по-категорично заявяване на българската позиция по европейски въпроси?

При сегашната политическа конфигурация не виждам как точно ще стане. Първо, защото имаме правителство, за което европейската подкрепа, каквото и точно да означава вече това, е основен стълб. И второ, въпросът опира и до управленски капацитет. Европейската дипломация е много по-сложна от двустранната, дори от класическата многостранна. Тепърва трябва да се учим как точно да изграждаме коалиции в ЕС, как да си реализираме интересите. Това е тежка и трудна задача. Ние дори нямаме процедура, по която да формулираме позициите си в ЕС. Ние нямаме система за управление на членството си в ЕС. Не е достатъчно да се съберат 15 чиновника и да формулират позиция. Това трябва да се прави заедно с бизнеса в България, с гражданските организации, чрез анализ на мотивите и последствията. Ние много често се съгласяваме с някакви аргументи на ЕК, без да имаме реален анализ какво ще струва това на хората.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s