Европейското откритие на 2010 година

„Направихме Европа, сега да направим европейците!”. Не ми е известно дали някой от ранните европейски интегратори го е казвал на глас, но със сигурност много от тях са го мислели през годините. Арсеналът от трикове на това начинание включваше „създаването на европейска идентичност”, общоевропейски политически партии, различни схеми на трансгранично сътрудничество, създаване на „общоевропейски пространства” за изследвания, образование, свобода и сигурност и т.н. Кризата с еврото на практика донесе голямото европейско откритие на изминалата година, което се състои в дълбоката и неочаквана взаимообвързаност на финансовите и икономически системи на страните членки. Това обаче прилича на неприятна изненада за европейските елити, която те нямат особено желание да обсъждат със своите граждани.

През годините желаният произход на интеграцията бе много по-възвишен и преминаваше през утопичната социална мобилност на хората и културната конвергенция, подпомагана от все по-плътна европейска идентичност. Това обаче така и не се случва и основния канал, през който протича взаимната зависимост се оказва пазара, а това наистина е трудна новина за съобщаване във времена на тежката сянка на глобалната криза. Картината е още по-сложна. Обвързването не е само и просто между страните в еврозоната, а и все повече по отношение на Китай. По различни оценки страната вече притежава над 10% от дълга на държавите от еврозоната и освен него започва да акумулира политическо влияние, което е например видимо по отношение на желанието й да бъде призната за пазарна икономика и в засилената й активност по периферията на континента. Така, над европейските зависимости започват да се надграждат и глобални.

Очаквано взаимната обвързаност и зависимост на страните в Европа е неравномерна. Тя е много по-голяма във финансово и икономическо отношение, отколкото например в социално, образователно или политическо. Социалната мобилност между държавите продължава да е ограничена, университетите са си все още главно национални институции, а европейските партии си остават неразвити политически структури. От друга страна, фирмената собственост на стария континент е вече толкова размита и преплетена, че дори много национални икономически икони вече не са притежание на местни субекти (например във Великобритания и Швеция). Във финансовият сектор пък въпросите за субекта на собственост отдавна са напълно лишени от смисъл. В тези условия, ирландският спасителен план е колкото от полза за самите ирландци, толкова и например за немските инвеститори и вложители. Същото би било, ако се наложи подкрепа за Португалия и най-вече Испания. Германия дори на практика се опита да изчисли цената на тази взаимна обвързаност като неофициално изчисли колко би струвало излизането й от еврозоната. Извън различните политически аргументи, калкулацията я отказа напълно от този сценарий.

Десетилетия наред се очакваше, че сред взаимното обвързване на европейските страни ще бъде основно през миграцията и постоянно нарастващата готовност на европейските граждани да работят и живеят в други страни членки на ЕС. Истинската интеграция трябваше да дойде през „човешкото измерение” на единния пазар, социалната мобилност и смесените бракове на все по-обединена Европа. Част от тези очаквания имат основание. Например, броят на европейските смесени бракове постоянно нараства през последните десетилетия и вече достига 350 000 на година. Това се вижда и на ниво отделни държави. В Германия през 1960 година едва един на всеки 25 брака е бил между германски и негермански партньор, а към 1995 това съотношение е вече едно към седем. Въпреки това общата оценка е, че едва около 4% от европейците живеят или работят в друга страна членка и е трудно да бъде идентифицирана някаква тенденция, която да обърне тези данни. Не се забелязва някакъв културен ентусиазъм, който да ускори появата на homo europeicus.

От гледна точка на много европейци сегашната икономическа обвързаност е някакъв Франкенщайн на единния пазар, успешно реализиран пъклен план на европейския капитализъм, който така си осигурява вниманието и парите на държавите. По-нататъшното развитие на единния пазар е на практика стопирано и почти напълно отпадна от реториката на пост-кризисната политическа коректност. Не се виждат и много кандидати за „диалог с обществото” по тази тема. Елитите вече знаят със сигурност за нежеланата взаимна обвързаност между европейските икономики, гражданите започват да се досещат, но никой политик не иска да е първият, който да го обяви на всеослушание.

Щраусовата поза може да продължи дълго време, а към нея здраво се прикрепват и постулатите на новата политическа коректност, която осмисля себе си главно чрез критиката на пазара. Чудесно олицетворение на тази политкоректност бе театралното морализаторско амплоа на Никола Саркози, който едновременно громеше финансовия капитализъм и спасяваше ръководените от неговата партия общини, инвестирали милиони евро именно, за да участват в световния финансов пир и да печелят вот след вот с неговите благини. Пазарът изпревари европейските социални инженери и „наплете” икономиките на „стария континент”. Вместо да мълчат за това, лидерите на Европа трябва спешно да помислят как да доразвият тази взаимна зависимост, която в крайна сметка толкова дълго желаеха.

Advertisements

3 Коментари

Filed under European

3 responses to “Европейското откритие на 2010 година

  1. Тезата звучи доста преувеличено. Още от 50-те години общият пазар е фундаментът на интеграцията.

  2. vladimirshopov

    За мен тогава той е по-скоро пожелание и цел.

  3. Недялко Шаллиев

    Господин Шопов, положението, в което вече се намира Европейският съюз, е подобно на това, в което отдавна се намира, например Кралство Белгия – измислена, слепена непохватно държава, която постоянно показва симптоми на разцепление,, неможейки да намери дори кой да я управлява. Агонията ще е дълга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s