България не говори брюкселски

Интервю за Deutsche Welle:

Не се ли научиха управляващите в България най-сетне да разбират политическия език на ЕК и на големите европейски държави? Георги Папакочев се обърна с този въпрос към Владимир Шопов, известен български европеист и съосновател на компанията за изследвания и политика „София аналитика”. Ето неговото мнение:

„Бързането, според мен, идва от няколко посоки. Дори бих казал, че правителството е вече обсебено от темата Шенген. Очакванията са в няколко посоки. Първата е, че успех по отношение на Шенген би бил представен като успех на голямата „опора” на този кабинет, а именно „правосъдие и вътрешен ред”.

Идат избори

На второ място предстоят избори и със сигурност правителството разчита, че един такъв успех би могъл да има някакъв политически отзвук в една изборна година. Това, между другото, са го правили  повечето правителства – и НДСВ, и СДС преди тях.

И на трето място, при положение, че през последната година като цяло европейската политика на това правителство постепенно сякаш загуби своята ориентация, евентуален успех по Шенген ще може да бъде представен като успех на европейската политика на целия кабинет.

Очевидно е, че определени членове на кабинета  продължават да не намират верния език, верния тон, верния начин, по който да общуват с институциите в Брюксел. Това управление общо взето си представя разговора с ЕК изцяло като разговор в първо лице единствено число, т.е. премиерът води някакъв диалог с председателя на Еврокомисията Барозу и постепенно ограниченията на подобен вид общуване стават съвсем видими”, казва Владимир Шопов.

По КПП-тата на границата с Турция кипи напрегнат труд по „измазването на постройката”, ако използваме думите на премиера Борисов. Доколко смислено е всичко това при положение, че Германия, Австрия, Франция, Швеция все още очакват станалия вече банален „напредък” в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, както и реформа в правосъдието? На този въпрос Владимир Шопов отговаря така:

„Две са наистина линиите, по които тепърва правителството трябва да намери точния отговор. Първата посока са прословутите „технически критерии”, за които се разбра, че независимо от многото уверения в обратното, в крайна сметка България не е подготвена. По тази линия всъщност правителството неточно представя и критиките, които реално получи, защото тук не става въпрос просто за технически критерии, а за онова, което аз наричам и „управленски критерии”.

Бързането крие рискове

Защото част от бележките по отношение на българо-турската граница са свързани с физическа инфраструктура, но другата част е свързана с персонал, с начин на управление и контрол на границата, което е управленски, а не технически критерий. Така че не виждам как правителството ще успее да се справи в рамките на седмици.

На второ място кабинетът не даде точна информация за времето, когато ще бъде извършена следващата проверка, тъй като позицията на управляващите, че тя ще бъде през март, се опровергава от официалното изявление на председателството на ЕС по тази тема, според което въпросната проверка ще се състои в края на април или началото на май.

Това е първата линия за решаване на проблемите, а втората е въпросното обвързване на оценката за влизане в Шенген с мониторинговия механизъм върху България. Последният технически доклад, ако той може да послужи като индикация как ще изглежда летният доклад, не дава особени поводи за оптимизъм. Независимо, че документът беше доста успешно „удавен” чисто медийно, в него има доста нови елементи, с които министрите тепърва ще трябва да се справят.

Иначе в по-общ план още отсега като че започваме да виждаме контурите на нещо, което се случи със самия механизъм при влизането на България в ЕС. Мисли се за по-дългосрочно постепенно влизане в Шенген, мисли се за един обратен механизъм за възстановяване на граничния контрол, ако България влезе в Шенген и след това започне да генерира проблеми.

Ако такъв механизъм се приеме, в него също ще бъдат дефинирани критерии, „бенчмаркове” – така, както има и в мониторинговия механизъм. Ако твърде много бърза с влизането на България в Шенген, правителството може да си докара такъв втори мониторингов механизъм по подобие на онзи по-общия в частта „Правосъдие и вътрешен ред”.

На езика на мартеничките

Как Владимир Шопов характеризира сегашния диалог на кабинета на ГЕРБ с Брюксел? Достатъчно ли е „умиляването” на ЕП с мартенички или изпращането на Стоичков-Камата за европейски посланик на добра воля в Африка, да речем?

Владимир Шопов: „Ние сякаш сме пристрастени към такъв тип представяне пред европейските институции. Моето впечатление е, че това правителство вече към половината от своя мандат така и не успя да развие достатъчно ясна и убедителна идея за собствената си европейска политика. Усещането ми е, че България по-скоро е делегирала членството си в ЕС на държави като Полша и разчита на тях да защитават нейните интереси, което със сигурност не може да бъде успешен дългосрочен подход”, заключава политологът Владимир Шопов.

Advertisements

3 Коментари

Filed under Bulgarian, European

3 responses to “България не говори брюкселски

  1. Браво, отново си на линия:))

  2. Салат Ракийкин

    България не е и брюкселско зеле …

  3. За първи път срещам ясно казано защо управляващите толкова са „пристрастени” към Шенген. Ако се огледате ще видите, че с леката ръка на властимеющите навсякъде се умува ще я бъде ли тая и кога. По-точно второто – за първото е ясно, че ще стане някой ден.
    А „защо трябва” и каква ще ни бъде голямата файда 🙂 никой не коментира. Не ми казвайте, че е ясно – ще влезем, ще мине малко време и ще попитам (живот и здраве) „Какво беше ясно за ползите?”.
    Колкото до „брюкселския език”, управляващите наивно сметнаха, че щом са правителство към „европейското мнозинство” няма да имат проблеми с „езика”, ще я карат по нашенски. Сега им припомнят, че в „семейството” същото има потупване по задните части при нужда…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s