Днешният идеализъм е утрешния прагматизъм

Повтаряната до баналност дилема на Европа в събудилите се северна Африка и арабския свят е между идеализма и прагматизма. Това е координатното поле, върху което стъпват повечето анализи, коментари и препоръки. Групите са ясно оформени. От едната страна е идеалистичната нагласа, която иска европейска реакция, моделирана по самите претенции на ЕС: демокрация, плурализъм, човешки права и свободи. Европа трябва да изостави политиката на постоянните калкулации, опасения и страхове и да прави това, което проповядва. Общият срив на нейното влияние е толкова голям, че тя не може да си позволи отново да се лута в търсенето на „един глас”, в търсенето на най-малкия общ знаменател. И без това тя направо проспа началото на революциите, не ги предвиди институционално и продължава да няма адекватна реакция.

От другата страна е познатия прагматизъм. Той е уверен в своя скептицизъм, че от тези части на света така и няма да тръгнат сериозни демократични вълни. Живее в предпочитанието към неприятни и често брутални, но познати автократи, отколкото в илюзиите на демократичните утопии. Променливите са ясни, играчите също. Пътищата до ресурсите са осигурени и предвидими. Политическата хигиена е ниска, но светът на real politik е такъв. Културната теория на невъзможната демокрация по арабските и африканските земи осигурява допълнително основание за любопитните интелектуалци. Тази позиция носи и увереността на отлежалия професионализъм, който обявява демократичната надежда за наивитет, илюзия, „детска игра” (по думите на свалената клика на Мубарак). Светът е такъв. И ние можем да бъдем единствено такива.

Но подобна мъдрост този път пропусна нещо важно. Причинените от западната глобализация промени в тези части на света трябваше да бъдат много по-добре разбрани от същия този Запад. Малко повече политическа мъдрост щеше да види, че повече подкрепа за днешните идеалисти би осигурила на Европа много по-добри позиции в бъдещото статукво, в утрешния прагматизъм, в утрешния днес.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under European, International

One response to “Днешният идеализъм е утрешния прагматизъм

  1. Бисер Дянков

    Едно допълнителна мисъл за отношението България – ЕС – северна Африка.

    До скоро прилагането на познатата мислена схема „това не е наш проблем“ и „ние нямаме отговорности“ бе адекватна основа на липсата на позиция. Бившите колонизатори имат отговорности там, източноевропейските нации нямат отношение.

    Според мен членствтото в ЕС променя ситуацията – като държава-членка българските власти носят отговорност за решенията (или липсата на такива) на ЕС. Но по-важното в случая е, че като общество ние също носим отговорност от гражданската си позиция – или липсата на такава – относно позицията на Европа към Северна Африка. И относно проливащата се кръв в Либия.

    Да не говорим че имаме пресни спомени за безконтролните решения на Кадафи (българските медици).

    За съжаление никъде не видях тази теза развивана – нито сред политици, нито сред анализатори, нито сред журналисти, нито сред граждаснки сдружения.

    Осъзнаваме ли каква отговорност понасяме като стоим настрана и не вземаме отношение?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s