Новите рискове пред българския Шенген

България е на финалната права и по всяка вероятност в рамките на месец ще приключи процедурата за изпълнение на техническите критерии за влизане в Шенген. Това ще сложи успешна точка на един процес, продължил повече от десет години и включващ постепенното и често мъчително разбиране, въвеждане и прилагане на множество сложни процедури, норми и практики по въпросите на граничен контрол, полицейско сътрудничество, информационно управление, визови въпроси и т.н. Импулсът от последните две години бе решаващ в това отношение, независимо от безвкусното преекспониране на темата. Сега стават истински актуални два въпроса.

Първият е дали България ще се справи с вечния й препъни камък в ЕС: успешното прилагане на приетите норми. Това ще трябва да става в условия на засилен натиск към външната граница по най-различни причини (вечното търсене от най-различни престъпни организации на „най-слабата връзка” в системата на Шенген, смесването на имигрантски потоци от юго-изток и юг,  очертаващата се дългосрочна нестабилност в близкия Изток и северна Африка). На второ място са политическите и дипломатически предизвикателства на тази последна права. От много време е ясно, че техническата готовност на България няма да бъде достатъчен аргумент, за да се случи влизането й в зоната за свободно движение. На този терен обаче нещата не изглеждат добре и картината сякаш се усложнява.

Към настоящия момент правителството няма ясен отговор и стратегия по най-важната дипломатическа въпросителна: как да се противопостави на обвързването на Шенген с механизма за оценка на България по въпросите на правосъдието и вътрешните работи. Повтарянето на тезата за липса на връзка между двете няма да свърши работа, а и противници на българското членство са ключови държави по въпросите на граничния контрол (Германия, Франция, Финландия). Наистина, с изпълнението на техническите критерии позицията на България става по-силна. Но, това пак не решава проблема по простата причина, че според логиката на мислене на критиците перфектната инфраструктура е безсилна и безмислена пред възможния корупционен пробив на ниво хора и инситуции. Така построена, връзката е доста трудна атакуема.

Критично настроените към България държави обмислят различни варианти. Един е въвеждането на нови елементи в рамките на обсъждания в момент общ механизъм за оценка за прилагането на Шенгенското законодателство. Той е част от програмата на ЕС за подобряване на функционирането на зоната за свободно движение и макар да не е обвързан с евентуалното присъединяване на България и Румъния в Шенген отчита очакваните проблеми от него. Най-общо идеята тук е да се въведе разпоредба, при която дадена страна да бъде „поканена” да върне отново вътрешните си граници с останалите при определени обстоятелства. Сега това на практика не е възможно и може да става единствено едностранно, тоест по преценка на самата страна. Единият възможен начин това да се случи е чрез оценките за риска на европейската служба за гранично сътрудничество „Фронтекс”. На работно ниво нашата администрация сякаш вече си дава сметка за това и заема леко скептична позиция спрямо някои от нейните дейности. Друг вариант е през необявените проверки, на които все повече ще се разчита за оценка на прилагането на шенгенските стандарти. Трети елемент е запазването на ролята на страните-членки за сметка на Европейската комисия и активността на техните експерти. Този механизъм обаче е още в процес на договаряне и тепърва трябва да следим в каква посока ще се развие.

Втори вариант е да се измисли отделна процедура, механизъм и критерии за оценка на новоприсъединени държави. Това обаче няма да е лесно, защото единствено решения на ниво Съвет на ЕС не са достатъчни и трябват по-сложни правни промени. Остава си и третата възможност просто политическото решение в Съвета да се отлага във времето чрез свързването му с напредък по механизма за проверка на комисията с влизането в Шенген. Друга причина за забавяне може да бъде именно изработването на вече споменатия нов механизъм за оценка на прилагането на шенгенските стандарти. Това би бил достатъчно удобен параван, който да удължи процедурата. Постепенното падане на границите (първо по въздух) също остава на масата.

Голямото изкушение за кабинета е да приеме без особена битка компромис, при който страната влиза по-бързо в Шенген, но приема де факто нова схема за контрол и мониторинг. Управлението продължава да разчита твърде много на това членство за политически ползи в изборна година.  В калкулациите има обаче различни рискове. На практика няма страна от южния фланг на ЕС, която да не е прибягвала до помощ от „Фронтекс” и България ще трябва да се надява, че това няма да й се случи скоро. Ако не успеем да се справим с евентуален проблем може да ни се наложи да търсим помощ твърде скоро и така кабинетът да си самонанесе политическо кроше и собствен европровал.

Ясно е и, че нетърпимостта към българските слабости ще бъде много по-голяма, отколкото в други области на членството ни в ЕС. В Шенген става дума за реално прехвърляне на отговорности по посока на държавата на „първа линия” и проблеми за всички нагоре по веригата, когато нещата не вървят. Ако страната ни има затруднения в опазването на външната граница губи доверие веднага и може да очаква бърза и не особено дипломатична реакция. Няма да има подканвания или тромави наказателни процедури. В този смисъл влизането в зоната за свободно движение е най-истинския тест за способността ни да сме в Европейския съюз. Дано резултатът не ни изненада неприятно.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Bulgarian, European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s