За светлинката на един мигащ мигач

Животът на песимиста в България е лесен. Потвържденията за провал дебнат отвсякъде, тяхното описание е ежедневие за много от нас. Срещата с тях е твърде лесна и твърде честа. В повечето случаи, когато даваме оценка коментираме предимно „големите”, макро неща: поведение на елити, начини на управление, големите решения за икономика, политика и т.н. Това неусетно поставяме, и отговаряме, на въпроса кое е водещо в развитието на общество, икономика, политика: макро или микро нивото. През първите години след 1989-та имахме еднозначен отговор. Макро-то е основополагащо, водещо, предопределящо. По тази причина се захванахме с правенето на конституции, институции и т.н. Народната мъдрост също е по-скоро на страна на макрото: „Рибата се вмирисва от главата”. Дилемата макро – микро е малко обаче като социологически вариант на дилемата за кокошката или яйцето. Тиранията на макрото ни обрича на невнимание спрямо малки и не толкова малки неща, които се случват около нас; малки и едва видими промени и развития, които не превръщат в пълна неизбежност обричащото бездарие на различните видове управление.

Като начало да отбележа интересно явление. В най-различни социологически изследвания може да бъде открита любопитна тенденция. Негативните и скептични оценки за различни публични услуги или системи сред всички интервюирани са много по-често срещани, отколкото сред тези, които наистина са имали допир с тях и не говорят ангро. С други думи, тези, които не просто преразказват циркулиращите интерпретации за състоянието на нещата и са имали реален допир не са толкова негативно настроени или поне имат по-нюансирано мнение. Подобно явление се вижда при най-различни общувания, с администрация, съдебна система, дори здравни услуги. Там постоянно се оказва, че нивото на удовлетвореност или недоволство е съответно по-високо или по-ниско, когато става дума хора, които говорят от личен опит. Подобно поведение подсказва, че често положителните оценки потъват в някакво по-общо, негативно разбиране и усещане за нещата.

Повод за нюанс са и най-различни информационни петна, на които дискретно отказваме да обърнем достатъчно внимание. Може би просто не ги намираме за достатъчно значителни, за имащи отражение върху общата динамика и посока на нещата. Но може би пък пропускаме важни, постепенни размествания, които имат отношение към начина, по който живеем. Ето два примера. По официални данни през 2010 година загиналите от пътни инциденти са 775, което е намаление с около една четвърт в сравнение с годините от последното десетилетие. Това подминахме и не коментирахме, съответно и не разбрахме. Пак в подобен жанр бе и информацията за нарастващото качество на обслужването в България на европейската асоциация на фирмите за мистериозно пазаруване. Важното тук е, че и двата случая се отнасят до индикатори, под които стоят множество елементи. С други думи, за да падне броя на загиналите на пътя например са се променили неща на няколко и различни нива: поведение, дефиниране и спазване на правила и т.н.

Към избора на такъв тип промени можем да добавим и малко „бойкова” методология – реално е това, което единствено сам виждам, чувам, пипам. Подобен аналитичен грях може и да не е оправдан, но нека го направя все пак. И така. Виждам повече шофьори, които дават предимство; повече, които благодарят, когато са го получили; без да засичам времето, прекарано в чакане някой да спре на пешеходната пътека усещам, че то намалява. Не с много, но намалява. Понякога, докато чакам да направя завой на някое кръстовище броя колко коли пред мен са включили мигачите си. През последните години той се увеличава (не, нямам точни данни). Посещенията ми в общината като цяло приключват успешно и административните „пътеки” работят ок, няма драма с получаването на основните услуги. Когато ми се развали кабелната телевизия реакцията става все по-адекватна, бърза и възпитана. Организацията около регистрацията на нашата етажна собственост стана учудващо бързо, без безкрайни и безмислени дискусии, с общо разбиране за смисъла и ползата от начинанието.

Нека да посочим неща и от малко по-друг порядък. Предлагам ви да погледнете страницата за приключили успешни кампании на Donors Message Service и да видите трудната, но все по-видима организация на елементарната солидарност. Ето нейния адрес: http://www.dmsbg.com/projects_list_finished.php Да, тя е убийствено бавна реакция на различни институционални безобразия, но вече има контури, помага реално, генерира натиск върху различните безхаберници. Да, тя е закъсняла и съвсем частична компенсация на провалите на ниво здравна система и политическо управление, но е нелош резултат на кураж, гражданска предприемчивост и реална солидарност. На ниво гражданско поведение има най-различни примери за израстване. Само някои от тях включват постоянно нарастващата координация и сила на организациите в здравната сфера, де факто признаването на гражданските организации в образователната политика, бумът на потребителски структури, които вече постоянно притискат различни сектори на икономиката.

Ясно е, че в това начинание има преднамерен елемент на наивитет, оптимизъм, съзнателно търсене на „полупълната чаша”, ненаучност, повече интуиция и по-малко „доказателства”. Обвинението в оптимизъм би било очевидно и до голяма степен оправдано. Ако направим отделни списъци на нещата около нас е ясно кой ще бъде по-дълъг. Въпросът тук не е да отсъдим кой е прав, разумния и информиран скептик или леко наивния оптимист. Не опира и до това да отсъдим кое в крайна сметка е смислено доказателство за нашия разпад или движение напред. Начертаните точки на развитие трудно могат да бъдат свързани помежду си, за да очертаят картина на някакъв еднозначен оптимизъм. Нито точките са достатъчно, нито евентуалното им свързване ражда някакъв особено оптимистичен образ. Важното е, че те са най-малкото знаци, примери, петна на движение, които имаме задължение да видим и назовем. Моето усещане е, че в тях можем да открием и реалистичната скорост, темпо и маниер на промяна, която е по силите ни.

Advertisements

2 Коментари

Filed under BG Life, Bulgarian

2 responses to “За светлинката на един мигащ мигач

  1. Plamenshopov

    Твърде добре!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s