Фронт срещу статуквото е невъзможен

За да има изненада на втория тур, опозицията трябва да изобрети начин убедително да дефинира избора в неделя като съдбовен, системен въпрос на нетърпимо статукво. Не виждам как ще успеят да го направят. Страхът от концентрация на властта е по-скоро интелектуалска грижа за ограничен брой хора. За повечето концентрацията е по-скоро гаранция за политическа потентност. От това, което досега се вижда, изборите са по-скоро лошо организирани, отколкото „откраднати“ от страна на управляващите.

Но и да успее да дефинира предстоящия избор като съдбовен, нито БСП прилича на гарант за почтено управление, нито Ивайло Калфин прилича на достоверен и принципен воин на демокрацията. Фронтът срещу статуквото става невъзможен и поради поведението на „един-двапроцентните“ партии, които имат малко повече от 18 месеца да работят върху собствените си руини (ДСБ, РЗС, ЕНП и т.н.). По тази причина те веднага ще си намерят някой сантиметър под голямата тента на ГЕРБ, за да чакат по-добри времена, нови сценарии за следващото представление. Отвъд партиите обаче броят на ядосаните просто не изглежда да е достатъчен.

Тези избори имат системни аспекти и ние активно разпадаме малкото останало от демокрацията ни. Хаотичен вот, контролирана публична среда, пародийна кампания, агитация по фирми, детски градини и т.н., притискани кандидати, погълнати „бизнес партии“ от ГЕРБ и БСП, пълзящо разширяване на купения вот, провалени партии, в които никой не иска оставки.

ГЕРБ започва да прилича на трайно вкоренена партия на властта от постсъветски тип по начин, по който това не беше възможно за СДС и НДСВ или пък тройната коалиция. Партията навлиза дълбоко в местната власт и си осигурява доста стабилна основа за обозримото бъдеще. Загубата им на гласове не изглежда да е особено съществена не само защото са в средата на мандата, а защото сега просто отпаднаха гласовете на тези, които гледаха на ГЕРБ единствено като на временен инструмент за сваляне на тройната коалиция.

Със своя мелодраматичен скок в последния момент Стефан Данаилов върна кръвта в лицето на БСП, но засега дотук. Партията тепърва ще се тресе от маневрите по реинтеграцията на Първанов в нейния периметър. От друга страна, хаотичното управление постоянно предоставя възможности за активност, споменът от тройната коалиция започва да избледнява и ако БСП продължи с пълзящото си възстановяване, ще си остане ключов играч около 20-25%.

Синята коалиция прилича на руина. Единствената смислена политическа енергия може да се търси при лицата на „втора линия“ в ДСБ, които при воля, смелост и малко визия могат да създадат нова дясно-либерална градска формация. Ако тя се обърне към по-младите, активни и предприемчиви хора, които ценят собствените си права, възможности и европейско развитие на страната, би могла да „стъпи“ в политическата система. В Полша и Словакия вече са правени подобни неща с успех.

Вотът за Меглена Кунева е по-скоро мажоритарен, но подобна случка няма как да не възбуди въображението на най-различни политически технолози. Основният проблем тук, видим и в самата кампания, е доминиращото разбиране за „центризъм“ по царски модел: с постоянно въртене и оглеждане в двата полюса, несигурни и твърде позиционни тези и идеи, нерешителност, която се опакова като мъдрост, усещане за електорална бездомност, която води до постоянни реверанси във всички посоки. Върху подобна основа много трудно може да се изгради нов успешен политически субект.

Националистическият вот е по-скоро фрагментиран, отколкото „преборен“ от системните играчи. „Атака“ загуби всякакви остатъци от достоверност, стана де факто част от управляващата коалиция и плати цена, но се спаси от самоунищожение. По кьошетата на вота също има парчета национализъм (Каракачанов, Солаков, Чернев). Лекотата, с която взривяваме остарелите ни модели на междуетнически отношения, оставя постоянна възможност за експерименти, така че тук нищо не е приключило.

Що се отнася до ДПС, по-разумно е да бъде коментирано след втория тур, тъй като първият не дава пълна картина какво точно се случва.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under BG Life, Bulgarian

One response to “Фронт срещу статуквото е невъзможен

  1. Ако се погледнат детайлите, тактиката на ДПС не е толкова неясна. На първи тур гласовете са организирано разпределени между различни кандидати, за да не дразнят (Калфин, Кунева, Сали Ибрям, Алексей Петров, вероятно и доста негласували – даже има очевидно разпределение коя областна организация кого от изброените да подкрепя).

    Наистина, има малка вероятност на втория тур тези гласове да отидат в изненадваща посока, но по мои сметки и в двата случая не могат да обърнат резултата (т.е. могат да послужат само за пропаганден ефект от голяма или малка преднина на Плевнелиев).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s