Зад клишето „Европа на две скорости“

Навлизаме в няколко седмици на трескаво европейско инженерство. След вече години на бавно и мъчително оформяне на контурите на решенията на еврокризата сега очевидно сме на финалната права. Поне на ниво идеи. Европейската публичност вече прелива от теории, конспирации, съображения относно това, което се случва. Заплашителните подмятания за разпада на еврозоната са вече навсякъде. Всякакви колумнисти и коментатори внезапно „откриха Европа”, превъзбудени от вниманието, което темата получава. Заклинанието за „Европа на две скорости” е сред концепциите, с които се злоупотребява най-активно в момента. Модата не подмина и България.

По тази причина преди да превърнем тезата в необратимо клише трябва да има някаква яснота как точно да се интерпретира очакваната нова френско-германска инициатива, която се предпоставя като олицетворение на новото разделение на Европа. Кои са нещата, за които трябва да се внимава? Например, важно е да се види дали става дума за инициатива в рамките на европейските договори или за чисто междуправителствена инициатива извън тях. През последните седмици често се правят паралели с Шенген. Споразумението през 1985 година е подписано изцяло извън европейските договори и години наред се развива извън ЕС, макар основната му идея да е сред „най-европейските”: свободното движение на хора. На теория подобен вариант е по-нежелателен сега, защото при него участие на останалите страни-членки на практика няма как да има. Но дори и такъв сценарий не е повод за драма. Шенген се разви като цялостна система и в крайна сметка след влизането в сила на Договора от Амстердам стана част от европейското право.

С други думи, случи се привиден парадокс, при който за да бъде ускорена интеграцията в дадена сфера тя беше „изнесена от ЕС”, развита и после върната в неговата правна система. Сега в реално време същото се случва и със споразумението от Прюм за сътрудничество в областта на правоохраната и анти-тероризма. От друга страна, пример за интеграционно ядро в рамките на договорите е европейския патент, където участват 25 страни-членки. Накратко, ядро извън договорите е по-непредвидим и затворен вариант, но не предопределя институционализация на „две скорости”. Често просто липсва съгласие за по-радикални идеи и това е единствения начин за тяхната реализация. С разширяването на съюза до 27 държави подобна динамика се очакваше така или иначе. Сега към това се добавя и императива за скорост, който просто прави невъзможен друг механизъм.

Друг важен въпрос е за връзката на фискалния пакт с останалите елементи на икономическото управление на съюза. За да има реален ефект от него и да променя поведения, той не може да бъде „изтеглен” твърде далеч от останалите мерки и инициативи. С други думи, няма никакъв смисъл той да бъде дългосрочно „затворен”, защото така ще се ограничи общия му ефект върху икономиките на отделните страни-членки. Пактът ще има за цел не просто да отделя и институционализира „отличници”, а да създаде поле за стимули (и санкции) за промяна сред нечленуващите. Подобен ефект ще дойде и от това, че тази инициатива е следващо парче от пъзела на решението на кризата, което още повече ще вдигне ползата от членство. По тези съображения страните в основата на идеята рано или късно трябва да отидат към промени на основните договори под някаква форма. Това също дава гаранции за относителната отвореност на процеса.

Евентуален риск е липсата на ясни правила и процедури за присъединяване, ако става дума за инициатива на определен кръг държави. В същото време, текстовете в европейските договори задължават страните от ядрото да оставят процеса отворен и достъпен за останалите страни-членки. Ако инициативата обаче е извън сегашните договори, това ще бъде по-трудно. Такава бе ситуацията с договора за Шенген. По тази причина, максималната формализация на критериите е едно от нещата, за които политически би следвало да се настоява от страна на групата, която остава извън. Статут на наблюдател също може да бъде поискан особено при положение, че става дума за сфера на интеграция, която присъства и в самите договори независимо от избраната форма на реализация. Отсега е ясно, че при казуса с фискалната интеграция броят на държавите, които по различни причини биха останали навън е немалък и подобно политическо настояване ще има тежест.

Идеята за ново „интеграционно ядро” е и офанзивно политическо оръжие, което Германия и Франция са използвали по различни поводи. Само през последните десетина години това е правено поне два пъти. Единият път бе по време на Конвента за бъдещето на Европа през 2003 година като инструмент за натиск по повод предлаганата формула за гласуване. Малко по-късно по време на войната в Ирак няколко държави, отново с активното участие на Германия и Франция, подхвърлиха нови идеи за по-задълбочено военно сътрудничество като контрапункт на външната политика на Джордж Буш и ентусиазма на „нова Европа”. Историците на европейската политика със сигурност могат да извадят още примери. Динамиката, която се търси тук произтича от страха от изолация на „групата отвън”. Ако той е достатъчно силен всъщност ядрото ускорява скоростта на тяхното сближаване, тоест „изтегля” ги към себе си като норми и изисквания. По този начин страховете за двете скорости се явяват и доста успешен инструмент за промяна в поведението на различни периферии и става, в крайна сметка, инструмент за повече интеграция.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s