В Европа има не лява вълна, а серия от наказателни вотове

Интервю за вестник „Политика“

– Г-н Шопов, какво очаквате от повторните парламентарни избори в Гърция?

– Голямата въпросителна на този вот е на коя от двете версии за ситуацията ще повярват повече гърци – Европа блъфира и накрая ще отстъпи или Европа ще ни остави да се сринем. Към момента има баланс между тези две теории за бъдещето и изборите ще се решат с много малко, а бонусът от 50 места за победителя ще бъде решаващ, за да се излезе от патовата ситуация. Самите гръцки наблюдатели не смеят да дават прогнози и би било твърде смело ние оттук да го правим. Чисто партийно има повече движение и консолидация в лагера на тези, които подкрепят подписаните споразумения. Отцепниците от „Нова демокрация” омекотиха позицията си, а либералните партии се консолидираха и сега имат шанс да влязат в Парламента. Струва ми се, че има и леко отстъпление от най-тежката реторика на „Сириза” за необратим отказ от договореностите. Имам усещането, че започват да се появяват някакви контури на възможен компромис с ЕС – отлагане на част от задълженията, на част от най-острите мерки, предоставяне на повече време, повече средства за растеж. Ясно е, че има една граница, отвъд която липсата на компромис ще направи Гърция неуправляема.

– Резултатът от тези избори как ще се отрази на ЕС и еврозоната, респективно на еврото?

– По-важен е негативния сценарий с евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Нека припомним, че още от самото начало на кризата бе ясно заявено, че този случай е sui generis, тоест уникален, сам по себе си. С други думи, той няма да бъде мярка и критерий за бъдещето, за общото развитие на еврозоната. Независимо от това напускането на Гърция би ударило идеята за необратимост на интеграцията, за обратен ход на процеса. Парадоксалното е, че дори подобен тежък сценарий има „интеграционна полезност”. Страната може да служи за пример на непослушните и в същото време ще ускори въвеждането на големия компромис – пари срещу контрол. Северно-скандинавската коалиция в съюза начело с Германия ще засили увеличаването на контрола върху националните бюджети и икономики като гаранция за нейната финансова подкрепа. Нека обаче не подценяваме елемента на непредвидимост в сегашната ситуация. Вече никой не е убеден, че следващата фаза на кризата е напълно управляема.

– Има ли лява вълна в Европа или само така изглежда?

– По-скоро има вълна от наказателни вотове срещу най-различни управляващи партии. По време на кризата левицата загуби избори в Португалия, Испания, Гърция, Швеция, Финландия. Това, което със сигурност се случва е по-острото поставяне на темата за растежа в центъра на дебатите, което може да се отчете като успех на европейската левица. Но преди това тя претърпя тежък провал, защото след финансовия крах през 2008 г. не успя да формулира и наложи някакви системна или етична критика на пазарното стопанство. Единственото, което е в състояние да каже е „стига толкова финансова дисциплина и болка”, но тя и сега не може да даде отговор на въпроса как ще продължи да помпа икономиката със заеми и публични средства и как това може да проработи. По-важният политически процес в момента е фрагментирането на партийните системи, защото кризата удря големите партии на „широкия център” и избутва на преден план по-крайни и нови формации.

– Как ще се развият отношенията между стълбовете на ЕС Германия и Франция, след като социалистът Оланд стана президент? Ще има ли това отражение в рамките на ЕС и водената от него политика? Ще има ли промяна?

– Клише е, но двигателят Германия – Франция няма алтернатива в рамките на съюза. Сработването между лидерите на двете страни отнема известно време, така беше между Меркел и Саркози, сега и  с Оланд ще бъде така. Вече има промяна в реториката, Оланд иска да говори за растеж, Меркел няма проблем да прави същото, макар да има много различна идея за това как се постига той. Тази промяна на акцента, поставянето на растежа в център на европейския дебат прилича на победа за Оланд, но истината е, че ЕС просто няма ресурс за качествен скок в инвестициите. Дори имаме парадокс, при който френския критик на глобализацията разчита на финансов инженеринг, за да набави средства за растеж. Например, Франция е съгласна с идеята новите 10 милиарда за Европейската инвестиционна банка да бъдат използвани на борсите за набиране на десетки милиарди, които да се насочат към различни инвестиционни проекти. Оланд обаче носи промяна в друга посока. За да компенсира доминиращата позиция на Германия, той все повече разчита на коалиция с Италия и Испания и се опитва да наложи този по-широк формат на консултации. Германия в момента се чувства комфортно в тази ситуация, защото и без това е обвинявана в силово налагане на решения. Но е факт, че Оланд е авторът на тази промяна.

– Ще се смени ли парламентарното мнозинство във френския парламент, т.е. ще спечелят ли социалистите пълно мнозинство? Кои партии са с шанс да влязат?

– Да, след първия тур отиваме към мнозинство на социалистите. Голямата въпросителна остава степента, в която социалистите ще трябва да разчитат на подкрепа от крайната левица. Ако това бъде факт, ще има натиск за по-радикални мерки по посока на повече данъци, повече публични инвестиции, което може да постави под съмнение големия ангажимент на Оланд за балансиран бюджет към 2017 г. Другото събитие на първия тур е скокът в подкрепата за Националния фронт на Марин льо Пен – от 4% на предходните парламентарни избори до 14% този път. В резултат на мажоритарния характер на изборната система обаче тя може отново да се окаже без нито едно място в законодателния орган. Третата новина е ниската избирателна активност от едва 57%, което идва да потвърди липсата на ентусиазъм за епохата Оланд. От една страна, новият президент ще бъде доволен от потвърждението на неговия мандат. От друга обаче, пред него ще отпадне единственото възможно оправдание за по-умерена политика. Сега той ще трябва да изпълнява и най-радикалните си обещания (например, прословутите 60 000 нови работни места в държавния сектор и данъка от 75% над всеки милион евро, който може лесно да прогони повечето богати французи в други страни от единния пазар). Тестът за Оланд е от европейски мащаб. Той получи подкрепа за своята анти-банкова, анти-глобализационна и анти-богаташка реторика и мандат за промяна. Очакванията към него са за авторство на някаква алтернатива на статуквото. Ако такава не се появи, ударът по левицата ще бъде тежък.

– След като до сега се говореше изключително само за рестрикции и бюджетна дисциплина, сега вече се говори за растеж на икономиката. Как ще стане този преход и колко ще струва като финансиране и човешки ресурси?

– Да, има подобна промяна, макар че тя е по-плитка, отколкото ни се струва на пръв поглед. Социалната търпимост към рестрикциите достигна определен таван, но ние сме дълбоко в една ера на ограниченията. Без тях не можете да излезете на борсите, за да търсите ресурс. Само с по-високи данъци също няма как да намерите средства за повече публични инвестиции. Развитието трябва да се случи в определени параметри и затова пътят към него преминава през повече реформи, повече пазар и конкуренция, повече предприемачество. Просто няма как вече да финансирате някакъв икономически рестарт с публични средства.

Реалността е, че не съществува европейска политика за растеж. Разбира се, има част от европейския бюджет, която е насочена към новите индустрии и двигатели на растеж (иновации, развойна дейност, зелена икономика и т.н.), но тя е около 9-10% от всички европари, тоест 9 цента на всяко едно евро, което Европа харчи. Независимо от обилната реторика, истинска политика на растеж може да се появи само при едно обстоятелство – по-голям бюджет за ЕС. Политическата среда за това обаче просто не съществува и подобен сценарий не е реалистичен поне по отношение на следващата финансова рамка: 2014-2020 г. Който има желание и възможност на национално ниво да вдига разходите за растеж спокойно може да го прави, но през ЕС това няма да се случи.

– Според статистиката всеки трети млад човек в Европа е безработен, което прави един доста голям процент – 30%. Ще успеят ли европейските лидери да се справят с този проблем и по какъв начин? А какво ще стане, ако не успеят?

– Без нов модел на икономическо развитие проблемът с младежката безработица няма как да бъде разрешен дългосрочно. Той обаче е основно проблем на европейския юг, което дава известни възможности за трудова мобилност в рамките на европейския единен пазар. В Испания в момента е почти невъзможно да се запишете на немски езикови курсове в „Гьоте институт”, защото младите и младата средна класа мигрират на север. Въпреки това подобна мобилност не е решение. В политически и социален план последствията от несправянето с младежката безработица са вече видими. Нарушено е основно социално очакване, младите в Европа през последните десетилетия са откърмени с идеята, че техния живот ще бъде по-добър от този на родителите им. За тях принудителната трудова миграция трябваше да бъде затворена страница от историята на собствените им общества, а сега тя се явява единствена непосредствена възможност. Кризата помита и културата на толерантност, с която бяха отгледани тези последни поколения. Политически това вече се вижда с различна степен на радикализация. От впечатляващата подкрепа на младите за крайната десница и левица в Гърция до нарастващото влияние на движението на „възмутените” в Испания. Ако няма подобрение в идните няколко години можем да станем свидетели на трайно изместване на социалната база на радикализма в Европа.

– Дават ли се твърде много пари за спасяване на банките в Европа? Имаше ли и други начини за излизане от кризата без да се плаща толкова висока социална цена?

– Финансовата глобализация е тази, която се случи най-бързо и в някакъв смисъл отиде най-далеч от регулаторните режими. Отделно от това европейските банки са вече толкова интегрирани и преплетени, че наистина имат свой самостоятелен живот извън самата страна, в която са създадени или оперират. Тези обстоятелства превръщат банките в привилегирован играч, който едновременно е все по-важен за икономическото развитие, но и все по-труден за контролиране. Оттам идва това внимание към тях и изливаните средства. Но банките далеч не са единствения виновен за кризата, вината на изкушения е по-голяма от тази на изкусителя. Всички с удоволствие захранваха изкуствения растеж и недоволни нямаше, сега сметката стана изискуема. Социалната цена на кризата може да бъде интерпретирана като цената на този неустойчив растеж, колкото и социално несправедлива да изглежда подобна ситуация.

Отмира ли европейският тип социална държава след световната криза или прогнозите за смъртта й са твърде преувеличени?

– Кризата на социалната държава датира отпреди глобалната криза, но тя я ускорява. Натискът е от две посоки: намаляват средствата, с които може да се финансира, а в същото време постоянно се увеличават нейните потребители и услугите стават все по-скъпи и сложни (например, в здравеопазването, появата на цели нови групи услуги за застаряващото европейско население или постоянното
нарастване на броя на студентите, за които се осигурява субсидирано висше образование). Кризата на публичните финанси допълнително усилва този ефект. В същото време, Европа ще запази идеята и гръбнака на социалната държава, защото това е част от политическото наследство на „стария континент” и важен елемент от нейната възможност за развитие. Погледнато в по-широк план има дори известен парадокс, защото точно, когато върви тази промяна, САЩ и Китай се придвижват по посока на създаване на „по-плътни” социални мрежи. Социалната държава има бъдеще като минимална застраховка в един несигурен глобален свят. От тази гледна точка, оценките за нейния крах са прибързани.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under European

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s