Гола сила

На това правителство му остана само голата сила. Всички легенди за него една по една окапаха и единствените неща, на които продължава да вярва са магистралите и силата. Очаквано поредния обещаван „ден първи“ не се състоя и всички приказки около него се разлетяха в най-различни посоки. Преди обаче да се завърти окончателно кампанията си заслужава да видим какво се случи с основните тези на ГЕРБ и Борисов и кое ги прати в мълчанието.

„Ние сме нова политическа порода“. Това вече звучи толкова нелепо, че дори самите му автори разредиха поводите да го казват. Новата политическа порода, нямаща нищо общо с прехода не се състоя, нямаше и как. Разбира се, тази поза нямаше връзка с биографичните реалности на претендентите, а си беше изцяло функция на склонността на достатъчно хора да повярват на една нелепица. Моралната атака по предшествениците звучи кухо и вече дори не се чува много. Интересна новост е, че колкото повече кабинета затъва в своята баналност, толкова повече изобретява история. Сканиращи отряди от псевдоархеолози и историци вършеят из страната и разчистват терена за фрапантни „открития“. Можем и да се смеем на напълно изтрещелите политически елити в Скопие, но нашето правителство е обвзето от подобна треска на „антиквизация“. Тук обаче с историческите измислици не подхранваме инфантилен национализъм, а инфантилна треска за неповторимост.

„Ние ги хващаме….“. Може би най-марковото клише на Борисов бе това за лошия съд и прокуратура. Всичко, което имаше да се каже за престъпността и политическата картина на страната бе сведено до това клише и неговото кънтене бе продължително и напоително. Сега обаче и то изгърмя. След като ГЕРБ си префасонира правоохранителните органи по свой маниер, натисна съдиите и си вкара свои хора на отделните нива, направи си специализиран съд и стъпи на врата на прокуратурата репликата не става дори за пред най-предана публика. Така отпадна „пускането“. Очаквано към него се добави „нехващането“, както всички видяхме от спокойния изход на „братя Галеви“. Клишето сигурно ще се превърти поне още веднъж през идните месеци, но и то вече не става за предизборно знаме.

„Чистачите на прехода“. Обещаната „пълна промяна“ се оказа единствено по отношение на консуматорите на властта. Добре познатата смяна на едни с други се случва по-невидимо от предходни управления, поради медийното затъмнение, но в братовчедска България информацията има склонността да тече по най-различни канали. За да материализират поне малко тази приказка, управляващите разиграха театралните акции срещу преписките на Сергей Станишев и барбекюто на Ахмед Доган, но после дори за това загубиха ищах. Погледнато отгоре всъщност „чистачите на прехода“ се оказаха „чистачите“ от него. Тяхната контрареволюция взриви институциите и превърна агресивната посредственост в новото нормално.

„Да, ние можем.“  – …. Тази приказка отлетя с първите „калинки“, макар инвазията да не секва. „Калинизацията“ вече заплашва нормалното функциониране на институциите, а смяната на културното ДНК на администрацията постоянно ни отдалечава от модерното управление. Карето здравни министри са достатъчния автокоментар за качеството на управлението. Вече стана напълно ясно, че ударното вкарване на полуграмотните нахилени младешки орди е нова корупционна стратегия (справка бляскавата ПР кариера на поредната вълна земеделски „калинки“). При този медиен лунен пейзаж обаче цялостното разкритие на мащаба на това явление ще закъснее, но за който гледа вече е ясно. Картографирането на управленските безобразия вече създава работа за цял един институт на БАН, антрополози, психиатри.

„Ние сме Запада в България.“ След европейското фиаско на „тройната коалиция“ и огромните западни инвестиции в Борисовата партия приказката „БСП = Русия“, а „ГЕРБ = Запад“ не беше трудна за пробутване. Формулата „подкрепа срещу послушание“ се оказа най-доброто, на което се оказа способна „новата десница“. Очевидна е пълната умора на Запад от това управление, но неговото избутване в ъгъла не е достатъчно видимо и липсва съкрушителен външен удар по него. Вярно е, че сегашния премиер не е достигнал още статута на персона нон грата на предходния президент Георги Първанов, но ако не бяха задължителните срещи на върха в евросъюза приликата щеше да бъде много сериозна. Геополитическото предимство на ГЕРБ спрямо „тройната коалиция“ се изчерпа със стопирането на пълната „шлемизация“ на страната, но и това беше на кантар.

За нещастие на България й предстои една деветмесечна предизборна кампания. Борисов отива на избори с две неща. В едната ръка държи ножица за лентите, а другата е свита в юмрук. Дано народняшкото умиление някъде тук приключи, защото от завещаните парчета на този експеримент трудно ще можем да сглобим и бледа реплика на скромната ни демократична способност.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s