Гумичката на властта

Властта развъртя гумичката и започна да трие реалността. Вярна на собствената си уникалност, тя го направи и върху себе си, за да заличи думите на собствения й вътрешен министър. Съдът удостовери, че Цветан Цветанов не е казал това, което е казал. Грешката е в реалността. Тази власт вече съедини с линия точките и картинката, която изплува, е нелицеприятна. Хартия, визия и реч са под опека, а институциите вече единствено официализират нейната воля. Очаквано обаче те не просто изтриват и затриват, но и произвеждат – псевдогерои, думи, шум, бутафория, шарения. След гумичката се завърта химикалката. Тази власт не просто иска да дописва изречения. Тя иска да ги пише целите. Затова жанрът на Не-Новините става хит, а бягството на „хартиени читатели“ към виртуалното паническо. Скокът в него все по-често прилича на единствения възможен изход, макар и неубедителен.

Гумичката на властта трие наред. Рутинно тя трие ежедневието на престъпността. Колите припламват с впечатляваща честота, която не признава география и сезон. За малко осветляват новините и потъват, изчезват. Техните остатъчни пламъци са единствено в очите на очевидците. Те са „инцидент“, не „тенденция“. Реалността не е вярна, не се случва. От нея нищо не произлиза. Коли избухват, но в тишината. Ако нещо изкънти из медиите, то е веднага декласирано като сблъсък между индивиди „отдавна известни на полицията“. Коли се изтърбушват, вещи изчезват, но вместо права от вас се изисква приятелско разбиране за безмислието на разследването. Нещо като пакт за тишина, за ваша сметка. Ако не го предложите, реалността на кражбата може съвсем да не се състои. Ако сте опърничав и успеете да официализирате събитието забвението ще дойде от времето.

Гумичката на властта очаквано ще се развърти и по време на задаващите се Парламентарни избори. Съмненията, че тази практика достига нови висоти има достатъчно свидетели. Социологията на удобството ще осигури съвпадението между добавеното и обявеното. Пазаруването на избиратели пък е сменено с пазаруването на изборни секции. По време на криза може и на промоция. Електоралната реалност пада жертва на невъзможността да се откаже на властта. Но властта ще произвежда изненади, за да компенсира дописванията. Някои изненади се виждат от сега, други ще останат скрити до последния момент. Фармацевтичната търговска способност заплашва да създаде внезапен политически дебют със съответното удобство за сегашното статукво. Чудото на прераждането може да бъде поръчано и връчено на спихналите националисти с работно време и анти-корупционните метачи. Така новите политически чудеса ще имат два жанра: сътворена новост и преродена баналност.

За да работи спокойно гумичката на властта изтри и последните добри думи за мъчителното отдръпване от комунистическото минало. За да слегне максимално добре върху нашенското социално тяло обяви безмерната престъпност на „прехода“ и усили историческата амнезия. Това упражнение изглежда ще се окаже още по-полезно за пъплещата символна реставрация, отколкото традиционната заплаха на мрънкащата носталгия. Извън нея, първият поглед към комунистическото минало бе за легитимиране на закъснели дисиденти. Вторият потъна в меланхоличния младежки спомен на домашната лютеница и летата „при баба на село“. Третият се затвори в архива на ДС и започва да носи история, за която има твърде малка аудитория. Обстрелът по прехода чудесно пасна на вихрещата се амнезия.

Премиерското слово мощно трие съставните елементи на публичното. Eдинствената системност при него е заключена в реторическия шум. Потокът от думи, реплики, подмятания, фундаментални прозрения, лирични биографични отклонения не секва. Той полива, залива и изтрива всякаква предхождаща подредба от политически факти. Разхлабва до неразпознаваемост това, което е било и върху него си рисува собствените фикции. Кое е вярно и кое не – няма кой, няма и кога да провери. Канонадата е непрестанна. Политика 24/7, реторика 24/7, in your face 24/7. Шум и скорост е неговата политическа рецепта за разбиване на фактологичната реалност. Самата реалност няма време да спре, за да се случи.

Знаем, че крайната цел на контрола върху думите и реалността е тишината. Пълзящото и всепроникващо усещане за безперспективността на собствената ни мисъл и усилие. Отказът и умората от това да мислим, говорим, правим, да се надяваме. Объркването от постоянната подмяна на реалност. Тишина, постоянно усилвана от шума на властта. В тази посредствена пиеса дори пушката може да си остане на стената.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under BG Life, Bulgarian

One response to “Гумичката на властта

  1. Oxford

    Екзакт!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s