Ефирното президентство

Президентската кариера на Росен Плевнелиев има родилен белег, който няма да бъде изтрит никак лесно. Унизителното въведение в позицията, внимателно сценографирано от Бойко Борисов с основание ще бъде трудно заличено. Впоследствие обаче около неговата фигура постепенно се заформи едно неизказано чувство на симпатия, което идва от неговия лек контрапункт на цялостното антропологическо излъчване на управляващите. Сега то ще се засили от битката с вътрешния министър. Подобна нагласа обаче рискува да създаде фалшива толерантност към действия, които очевидно са на ръба на конституцията.

Нещо повече, предлаганата идея за полезността на моралното право на намеса повтаря като логика тежката анти-институционалност на герберската реторика още от самото й начало. Това трябва да си го кажем ясно. Друг въпрос е дали сме склонни да направим и следващата крачка и да кажем, че просто няма друго лекарство за сегашната чума и това е бял кахър. Но да се организират морални празненства по повод все по-трайната нагласа за несъобразяване с конституцията от страна на Плевнелиев (например заплахата за повторение на сценария с Марковска, инструкциите към образователния министър да ходи на отчет в Парламента, настоятелните коментари за разпределението на националния бюджет) не е без своите последствия.

Президентът Росен Плевнелиев наистина си представя мястото във властовата структура като втора, компенсираща изпълнителна власт, чийто обхват е по дарение от Борисов. Отначало подозрението идваше от реториката му, сега вече и от действията му. Очевидно без да му прави особено впечатление президентът вече рутинно коментира и инструктира министри, бюджети, проекти. Разпредели коледните добавки на пенсионерите, а после захвана научните изследвания. Има и си и любими теми, които се въртят извън всякаква пропорция. Енергийната ефективност например прилича на мегапроект, с който президентството ще кандидатства по някоя оперативна програма, за да запълни годините до следващия вот. Същото важи за идеите за високотехнологични паркове, чието осъществяване се гони чрез паралелна на изпълнителната власт институционална активност. Допълнителни въпроси предизвиква връзката им с предходното битие на настоящия президент.

Външнополитическата част от работата на президенството е също със сериозни дефекти. Реториката по отношение на Македония бе на ръба на истеричното преди външно министерство все пак да я канализира по някакъв начин. Активността по ключова тема като „южен поток“ бе театрална и мимолетна, очевидно съобразена с удобството на премиера. Идеята да свикаш консултативния съвет по национална сигурност за близкия Изток седмици след непосредствена опасност от използване на химическо оръжие в Сирия буди недоумение. По ключовата тема за това как да променим начина си на поведение в Европейския съюз също няма никакви идеи. Външноикономическата активност е така построена, че прилича повече на дейност на частен инвеститор, отколкото на държавен глава. Странностите се простират и към вицепрезидента. Воаяжът на Маргарита Попова на детския фестивал в Италия през септември бе надлежно забутан в кьошето на медийното внимание, макар че повдигна цяла поредица от въпроси.

В първата година от работата на новата двойка има обаче и някои положителни елементи. Стерилното стратегуване на Георги Първанов е заменено с повече прагматизъм и отношение към бъдещето. Плевнелиев има усещане за важността на момента, в който държавите се намират след края на глобалната криза и необходимостта от промени в дневния ред на тукашната политика. Вехтата „тежка артилерия“ съветници на Първанов е сменена с по-адекватни на времето хора. Независимо от импровизациите на Маргарита Попова поне вицепрезидентската част от институцията излезе на светло и престана да бъде тайното корупционно скривалище, в което се беше превърнало в годините след Блага Димитрова. Тодор Кавалджиев и Ангел Марин дотолкова принизиха фигурата на вицепрезидента, че Попова поне това ще промени.

Авторитетът и влиянието на президентската институция преминават през фигурата на обитателя, а не са пряко пропорционално на нейните правомощия. По тази причина отварянето на темата за тяхното увеличаване е сред най-несъстоятелните начини за развитие на мандата и с основание Плевнелиев набързо пресече своето вице по този въпрос. Постигането на двете обаче преминава през справяне с доста тежки предизвикателства. За да спечели морален авторитет ще му се наложи да застане открито срещу практиката на селекция на кандидати за висши постове и най-вече тази на партията, която го излъчи, вместо да се разхожда по ръба на конституцията. Пеперудното прескачане от тема на тема и ежедневното коментарно включване също не помагат, както и ускореното производство на нови клишета. Най-сложно ще бъде обаче преодоляването на усещането за ефирност на цялото начинание, за периферна игра на думи, идеи и политика, която не е нищо повече от страничен сюжет на нечие друго шоу.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s