Над пропастта

Висим над пропастта. Единственото, което ни спасява все още е, че просто не смеем да погледнем надолу. Българската уникалност не е толкова в трагикомичното превъртане на цар и гард, а в създаването на политическа система, в която никой не се занимава с управление. Последователни комплекти от хора, които изпълняват длъжността, но не се захващат с нищо съществено, нищо, което да разбута тресавището. Промените, които бяха поне захванати по времето на управлението на ОДС си стоят горе-долу на същото място с някои малки изключения. Имаме си местна „политическа класа“, на която й отне повече от 20 години, за да реши елементарния казус за това как да разположи „Бърза помощ“ в задръстена София. На този фон изглежда много неуместно да се питаме какво ще правим в лабиринта на 21-и век, но именно в крайната ни безпомощност се крие най-големия урок на изминалите четири години. Нека поне да я запомним, ако не можем да я разберем докрай и променим.

Дегизираният в болничен халат властелин на българския свят и депутатите „Vertu” остават като особено знакови за отминалия фарс. Бутафорната решителност преоблечена в алиби за безсилие. На няколко километра от него блеещите физиономии на участниците в поредната четиригодишна политическа екскурзия на поредната нова вълна неизменно започнала с нова прическа, рокличка и нов мобилен телефон. Продължила с парвенюшката арогантност на втората година, ускореното финансово и семейно „устройване“ и някакъв битов финал с огромен апартамент в „Манастирски ливади“ и някое „офисче“ из центъра. На малцина ще се наложи да извървят унизителния обратен път до дома. И идват следващите. И колелото се завърта отново. Неизбежно се появи и „шестата раса“. Само тя досега не се беше упражнявала в района на „гордата стара планина“, макар че някои сигурно не биха се съгласили. Ето, че и тя е на терена.

Отвъд този политически цирк на фона на всичките протести и размисли е странно колко отсъства анализ на реалното наследство на Борисовото правителство. Най-тежкият проблем е задълбочаването на концентрацията на ресурси и власт в страната. На практика с инструментите на официалните институции се случи може би най-радикалното преразпределение и окрупняване на ресурси и влияние след първоначалното „раздаване на картите“. Кой и как ще може да се противопостави на това явление е сред най-трудните въпроси оттук нататък. Но реалността на тази клопка ще бъде все по-видима през идните години. Годините след 2009-та ще останат и като времето на тихата смърт на малкия и среден бизнес в страната, който едва бе започнал да формира присъствие и увереност. Комбинацията от държавен рекет, безхаберие, отсъствие на всякаква подкрепа, затъване в пясъците на задлъжнялостта, натиск от големия бизнес и криза на традиционните пазари срути хиляди. Това има не само икономически последствия, но и социални. Между отделния индивид и държавата стои все по-малко, островите на независимост и самостоятелност намаляват. Малкото може и да е прекрасно, но е все по-невъзможно.

Сривът в институциите също достигна връхна точка. Списъкът е дълъг и може да бъде дописван дълго – подигравки с Парламент и Министерски съвет, четири здравни министри за четири години, три образователни, калинизация до абсурдни мащаби, директно погазване на закони, разпад на законодателния процес чрез непрестанни лобистки пробиви и т.н. Неслучайно толкова много хора в администрацията са с усещането, че е премината точка на възможно възстановяване. Пречупената медийна публичност и концентрация на влиянието надмина всички досегашни примери и може да бъде възстановена с лекота, ако въобще решим да приемем внезапния медиен плурализъм за нещо автентично. Последните години родиха и технологията за превръщане на еврофондовете в чист инструмент за контрол, която ще бъде вечно изкушение оттук нататък за всякакви правителства.

По никакъв начин не бих подценил и културния ефект. Последните няколко години върнаха емиграцията по чисто културни причини, усещането на стотици хора, че доминацията на простотия, агресия, парвенющина е необратима. Всички те не боравят с икономическа оценка на перспективите на страната, а по-скоро със собствен културен одит на публичност, институции и нрави, който предопределя липсата на бъдеще. Някои напускат, други се връщат в описаната от времето на комунизма „вътрешна емиграция“, при която собственото социално пространство е свито до абсолютния минимум, който позволява някаква форма на живот. Балансът е обърнат. Вижда се на улицата, в Парламента, в Министерски съвет, в студентските аудитории. Без да са единствени автори ГЕРБ дадоха завършеност на този процес, закачиха собствените си лица над тази диагноза. Дълбокият проблем на всичко това е, че се случва точно, когато културната способност и отвореност е един от залозите за национален успех в сегашния век. И тук правим пълен кръг. Желанието и натиска за промяна или догонване, с които живеехме дълги години вече заглъхват и са неутрализирани. Все повече от нашите сънародници са убедени в собствената ни уникалност и самодостатъчност. По тази причина повикът за национализация дори не е толкова демодирано икономическо хрумване, колкото израз на това усещане.

Нямаме основание да мислим, че скоро ще се появи някой с намерение да управлява, в класическия, небългарския смисъл на думата. По тази причина най-голямата полза от сегашните протести е да остане малко повече култура и навик да викаме по-често, по-организирано и по-грамотно. За да можем поне да спираме някое и друго безобразие. Програма максимум? Да успеят през идните 20 години да решат въпроса с клиничните пътеки. За да има поне малко по-ясен маршрут на едно национално тяло, което е способно единствено да преминава от един гърч в друг.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s