Протестно утре

Голямата протестна вълна от доста време не е новина. Някои виждат в нея страничен ефект на глобализацията и поява на нова „глобална средна класа“. Други говорят за идейно изчерпване на неолибералния консенсус на последните десетилетия и идеен рестарт след неговото разклащане. По-малко се търси отговор на въпроса какво точно протестите променят, а още по-малко кога те започват да имат ефект върху обществата, в които се случват. По отношение на „какво“ сякаш надделяват мненията „не много“ и най-често, защото отказват да се политизират. Или по-скоро да се партизират. Втори отговор е свързан с културна промяна и не гледа към социални и политически промени. Подобни питания се чуха и в България през последните месеци, макар много повече да приличаха на „огракване“ на протеста, отколкото на автентичен интерес. „Денят след“ обаче е вече не просто актуален въпрос, а важен поглед към формите в които се „влива“ протестната енергия и скоростта, с която това се случва.

Ефектът на новите вълни от недоволство върху политическите системи на западните демокрации са по-отчетливи. Ако погледнем в по-краткосрочен план, влиянието им върху партийните системи има ясна динамика. В най-уязвимите държави глобалната криза първо удари управляващите партии, после осигури ротация на познатите големи играчи и сега започва по-устойчиво да избутва на преден план доскоро периферни партии или нови такива. Най-типични тук са Гърция и Италия, които не просто „превъртат“ правителства на големите партии, но и раждат по-трайни нови или възродени играчи. В Италия се появи комикът Бепе Грило, който влетя с 25% на последните парламентарни избори, но се срина на местните само четири месеца по-късно, защото не разбра правилно нагласите на своите избиратели. Вместо да се опита да решава проблеми, той реши да играе докрай анти-системна позиция и сгреши. В Гърция също имаше драматичен скок на подкрепата за по-крайни играчи, в този случай сравнително стари организации като „Сириза“ и „Златна зора“, които се възродиха около кризата.

В по-устойчивите европейски демокрации върви подобен процес, но с видимо забавено темпо. В Германия има едновременно зацикляне на доскоро най-коментирания кандидат за пробив в системата, партията на „пиратите“, но и нов, еврокритичен порив, „Алтернатива за Германия“. Първите продължават да стоят около 2% на национални избори, но само преди година имаха подкрепа от близо 13%, която се изпари за месеци. Вторите стигнаха до 4,7% и само по-високия праг им попречи да влязат в Бундестага. В Австрия се запазва, макар и отслабена, доминацията на двете големи партии в центъра, но на последните избори в Парламента влязоха две съвсем нови партии, евроскептикът Стробах и новите либерали от NEOS. В Испания първо пострадаха управляващите социалисти, смениха ги консерваторите, които сега също сриват. По петите и на двете е обединената левица, която само за две години повиши подкрепата си от 6% на 16% и се доближава до сриващите се две големи партии.

Какво може да се види от цялата тази политическа шарения? Недоволството води до подкопаване на позициите на центристките хегемони, нарастваща фрагментация чрез увеличаване на броя на играчите и по-голяма трудност на формиране на правителства и съответно по-кратък техен живот. Динамиката при новите / възродени партии обаче не е еднозначна. Те влизат в системата, но трудно се стабилизират в нея и позициите са им доста лабилни като е много трудно отсега да се каже кой има шансове за по-дълъг политически живот. Нещо повече, няма ясна картина кой е по-успешен – изцяло нова партия или позабравена, но възродена такава. Аналогиите отпреди няколко десетилетия не вършат особена работа, защото скоростта на социалната промяна се е видимо по-висока. Например, ако на „зелените“ им трябваха 10-15 години, за да „намерят“ своите избиратели в обществото, то сега нещата се случват по-бързо и новите играчи влитат на една-две стъпки в политическата система.

Още по-сложна за обхващане и анализ е неполитическата, или по-точно непартийна част, от промените в различни държави. Някои като движението „15 май“ в Испания съвсем целенасочено избягват партийната форма и разгръщат дейността си по друга логика, чрез „децентрализация“ на активността към по-малките градове и действия по конкретни казуси и въпроси. Например, движението успя чрез доброволно предоставяне на експертиза да подготви достатъчно информация и принуди прокуратурата да започне разследване срещу един от най-големите банкери в страната. После само в рамките на дни събра онлайн от дарения (‘cloud fund-raising’) нужните 15 000 евро по различните разходи на задаващото се дело. Наследството на “occupy” движението също е интересно. През последните две години то също се „пръсна“ в различни инициативи – блокиране на строежи на тръби за енергийната система, защита на наематели, кампании за импийчмент на конгресмени, по-ниски лихви за студентски заеми, по-добри условия за работещите в ресторантите за бързо хранене и т.н. Други групи са по-остри, като например британското движение Uncut, което се противопоставя на бюджетните съкращения и избягването на данъци на големи корпорации чрез внезапни блокади и събития. Друга британска организация, Citizens UK, продължава да събира в едно различни неправителствени организации с ясната идея по този начин да максимизира ефекта от публичното им поведение.

Подобно усилие да сканираме ставащото в по-широк контекст очаквано не дава очевидни рецепти. Не дава точна пътека, по която да мине сложния процес на промяната, нито точната скорост, с която това може да стане. Очевидно не се занимава с идейния „пълнеж“ и спецификата на недоволството, а по-скоро гледа социалната еволюция и технология на случващото се. Но дава възможни ходове и контекст, в който да се мислят. Ясно е, че пропагандната машина в България ще продължи да стреля – #къдесавипартиите, #къдесавипротестиращите, #щоняматеновилица и т.н. Това е нейната задача и изпълнението е поверено на достатъчно много хора. Задачата на недоволните пък е да видят и разберат по-добре новия свят на недоволство, да намерят своя път измежду многото възможни и  открият вдъхновението, което може да ги изкара от по-добрата страна на политическата ни реалност.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s