Санитарно кьоше

След като БСП отказа да направи „санитарен кордон“ около групичката на Волен Сидеров, отвън постепенно започват да избутват самите социалисти в санитарно кьоше. Знаци за това имаше още през лятото, но с навлизането в политическия сезон пълзящата изолация на това правителство започва да става съвсем видима. Част от нея се дължи на самата конструкция на правителството и колосалния гаф с опита за назначаване на Пеевски, друга част идва от самия факт, че никой не иска да си губи времето и енергията да общува с кабинет с напълно неясен облик и времеви хоризонт. Има и трета причина, която тепърва ще стане осезаема. „Токсичната коалиция“ на социалистите поставя нейния лидер и шеф на ПЕС не просто в трудна позиция, но може да го направи аргумент в предизборната кампания за евроизборите през идната пролет и причина за главоболие на европейските социалисти. Външнополитическата самота на това злополучно правителство става все по-видима и има все повече последствия.

Хронологията на европейската санитарна „кьошевизация“ на БСП няма как да не започне от безпрецедентната реакция на назначението на Пеевски и острата реакция на най-големите страни-членки на ЕС – Германия, Франция и Великобритания. Преминава през все по-острия език дори на европейската бюрокрация, а арогантността на управляващите принуди един от еврокомисарите да използва безпрецедентно остри думи, за да обяснява, че не е давал одобрение за кандидатурата на някаква „калинка“ от ново поколение. Но, ако това звучи познато вгледайте се например в служебния календар на външния ни министър през вече изминаващите пет месеца от неговото назначаване. Допреди няколко дни кулминацията на неговата дейност бе посещение в Молдова и рутинни участия на заседания на съвета на ЕС. Едва преди дни Вигенин посети Франция, но очевидно резултатите от срещите са такива, че министърът дори не посмя да се появи по медиите, за да обясни какво точно е успял да постигне. Положението с останалите министри е подобно, както и това на министър-председателя.

Но ако лятото мина в символна изолация, то есента ясно показва неприятните директни последствия от това да си слаб и изолиран едновременно. Кризата с бежанците го илюстрира ясно. Външният министър се е „мушнал в землянката“, в която се е напъхал целия кабинет и не може въобще да изнесе въпроса ефективно на европейски терен. Разбира се, това в немалка степен се дължи на пълния хаос по въпроса в правителството, което видимо е плъзнало темата към агенцията на бежанците, където се вихрят някакви фелдфебели от „старите ленти“. Само за сравнение. Четири дни след последната трагедия с удавени имигранти в Лампедуза темата бе вече в дневния ред на среща на министрите на ЕС. Страната ни ще бъде във все по-слаба позиция и поради избрания подход към наплива от бежанци. Вместо реално да се мобилизира и да вземе инициативата правителството се надява, че всъщност спасението е в собственото му бездействие. По този начин „вълната“ ще бъде толкова голяма, ситуацията толкова отвъд нашите възможности, че Европа няма как да не се намеси и помогне. Проблемът е обаче, че подобен план е толкова плитък и разгадаем, че трудно някой ще се хване. Нещо повече, някои правителства дори биха ни оставили по-дълго „да плуваме в собствен сос“, за да намерят още аргументи за отлагане за Шенген и куп други неща. Ако човек иска да е по-циничен може да си помисли, че истерията около бежанците е и политическа услуга към залиняващата „Атака“, на която ще й се налага отново да се преражда. Лично на този етап обаче ми се струва, че глупостта и безпомощността надделяват над „стратегията“.

Не е трудно да се очертаят следващите причини за задълбочаване на европейската изолация на правителството. Преходът към следващия програмен период не е просто въпрос на автоматизъм и институционалния хаос ще създаде големи проблеми не просто по управлението на актуални проекти, но и при създаването на нови звена като програмата за образование например. Темите за следващия доклад по механизма за контрол в началото на идната година отсега звучат лошо за кабинета – назначението на Пеевски, полицейско насилие, прибързани структурни промени в сферата на сигурността и т.н. Брюксел ясно вижда и залостването на портите на фондовете в изпълнителната власт, в която огромната част от средствата се вече в ръцете на заместник-министри на ДПС. Въпрос на време е да избухне скандал и покрай новото „инвестиционно министерство“, което не е повече от очеваден корупционен байпас на системата. Правителството е доникъде и с изпълнението на предварителните условия за достъп до еврофинансиране по отделните сектори, а реформи то просто няма как да прави. Очаквайте и включване по въпроса с трупането на дългове по линия на мониторинга на икономическата политика. Списъкът може да продължен.

Санитарното кьоше на БСП ще продължи и отвъд сегашното ръководство. Проектът „Станишев“ бе опит за подкрепена отвън социалдемократизация на партията, който катастрофира по впечатляващ начин. Вече нищо не може да бъде казано в негова защита. Членството ни в ЕС гарантира на социалистите поносимост, но ако коалицията на Станишев с ходещ фашизоиден аналог удари евро братята му в Австрия и Германия през задаващата се предизборна кампания дори това може да се промени.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s