Нобелова награда за идиотия

В повечето време по нашите земи най-полезния помощник на политологията е криминологията. Местната властова симбиоза предполага именно подобно знание и това често принуждава коментаторите да се вслушват в анализите на криминалистите. По тази причина бивши министри на вътрешните работи често могат да ви кажат повече за страната, отколкото бивши премиери. В последно време обаче все по-често си мисля, че психиатрията започна да поизмества криминологията и различните нейни диагнози изглеждат все по-адекватни описания на доста от водещите политици и техните решения. Безумните маневри около мораториума за купуване на земя са последното подсещане за ускореното отдалечаване от всякаква политическа нормалност и логика.

Може би има някой, който би се наел да търси политическа рационалност и смисъл в случилото се. Сигурно може да се каже, че на „Атака“ й бе удобно отворена писта за поизтъркване на „идентичността“, защото е очевидно, че има нужда от някаква истерия покрай която да навие страховете на някакви групи хора. Възможно е да видим някаква политическа хитрост в това ДПС да „лъсне“ като проевропейска партия, защото все пак наближават евроизбори и пред уважаемите европейски либерали не е лошо „да се представим добре“ с една „национално отговорна позиция“. Сигурно някой би затърсил знаци за нарастващо желание за бламиране на Сергей Станишев отвътре в партията му след като сега трябва да се обяснява в Брюксел „какво е искал да каже авторът“ и дори шефа на кабинета му гласува „за“. Сигурно има и човек, който да намери политически смисъл в поведението на ГЕРБ и да го обяснява с желание да търсят популистки ползи, за да догонват в рейтингите. Сигурно може, но аз лично не виждам особен смисъл.

Още по-комично и сюрреалистично бе посещението в Брюксел след сътворената на местна почва идиотия на Борисов, Станишев и Орешарски. По подобие на тримата глупаци на Доньо Донев те замънкаха някакви обяснения и станаха още по-трагикомични. Единият пледира моментна загуба на разсъдък, вторият пледира „загриженост“, третият не стана дори много ясно какво пледира. Колективно излъчваха инфантилизъм и пълна неадекватност на фона на нарастващата изолация на страната. Брюксел е бил свидетел на всякакви решения на страни-членки, много от тях странни, на ръба на закона, с очевиден популистки привкус, но едва ли е гледал трима юнаци, които дори не могат да дадат смислено обяснение за това, което са сътворили. За съжаление сценката едва ли е изненадала някой в европейската столица. Българските странности в този град имат своята история, която през годините започва с полупияни министри на заседания на съвета, преминава през фиаското Желева или цъкащият смс-и премиер и има за предпоследен принос гуляещата тумба на Сидеров. Сега към тях можем спокойно да добавим и сценката с „тримата глупаци“.

Разбира се, проблемът тук не се състои в това как точно изглеждаме в очите на хора, на които също могат да бъдат намерени немалко кусури. Сега обаче към изолацията на този кабинет трябва да прибавим и поведенческата му неадекватност, която започва да ни струва не просто загуба на авторитет, а реално избутване в ъгъла по важни въпроси. И това може да се види от нещо, което се случи точно, докато всички се занимавахме с нечленоразделните обяснения за мораториума. Докато в България се чудехме дали има правителство, което най-накрая да се захване с въпроса с имигрантите и бежанците, в Европа беше създадена коалиция от държави-членки, която реално постави темата за външните граници. В тази дипломатическа инициатива обаче няма да откриете официална България, която точно в този момент бе заета да играе някаква бутафорни спектакли по темата със земята. Ще намерите Гърция, Малта, Италия, Испания…. Докато те се опитваха да стартират изцяло нов дебат за финансирането и цялостната философия на външните граници на ЕС, нашата „гарнитура“ мереше колко дълга безмислена телена ограда да опъне по границата с Турция.

Политическата идиотия за съжаление не е просто забавна, но и струва скъпо, все по-скъпо. Пълната управленска и дипломатическа неадекватност около кризата с бежанците не просто означава нарастващ хаос и истерия в страната, но и липса на възможности за дългосрочни решения. Със сегашната философия и финансиране външните граници на съюза не могат да издържат дълго. Без работеща и добре финансирана обща гранична полиция, система за разпределение на тежестта при бежански и имигрантски кризи, реформа на цялостната имиграционна политика на съюза, допълнителна финансова подкрепа за натоварените институции и райони, изрични програми за икономическо развитие на районите по периферията на съюза и т.н. нещата отиват към срив. Но понеже трайно и общо решение не се очертава в идните години, в крайна сметка всяка от страните ще трябва да се оправя като цяло сама. Доколко сегашната политическа клоунада е в състояние да се справи с тази задача стана пределно ясно от изминалите няколко седмици и идиотията около мораториума.

Може би е време някой да напише до нобеловия комитет за учредяване на нова категория награди. Макар че и сега съществуващата комисия за физиология и медицина може да разгледа една евентуална българска кандидатура.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Нобелова награда за идиотия

  1. Maq Tonewa

    Много добре . 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s