Шестмесечният спринт на евроизбори 2014

Задават се безпрецедентни европейски избори. Досега те бяха сред най-скучните, най-слабо отразяваните, с най-ниско участие, но това е на път да се промени. Евродрамата от последните години изостри драматично чувствителността на хората, много от тях най-накрая разбраха поне част от залозите в европейската политика, а спасителните планове разбутаха и северните и южните държави. Първите, защото им се налага да плащат, а вторите защото се чувстват унижени и „втора ръка“. Традиционно това са изборите на ядосаните. Тези, които са набрали на правителствата си и просто чакат политически повод, за да ги накажат. Често това са избори за експерименти (на тактики, нови лица, нови идеи), защото цената на загубата не е висока. 2014 година обаче ще е различна. За всички залозите скочиха и затова кампанията вече започна, макар никой да не обявил официално нейното начало.

Проевропейските партии от доста време усещат, че започват тежко да губят контрол върху нагласите на хората, което е най-видимо в сривовете на доверие към съюза в голяма част от страните-членки. Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти все по-ясно разбират, че глобалната криза от 2008 година и проблемите с еврото отключиха трудно за овладяване недоверие към организацията и тяхното продължаващо бездействие вече не е опция за поведение. Удобствата на стария евроконсенсус вече ги няма и на „старите кучета“ ще им се наложи здраво да се потрудят, за да върнат положителното отношение на много хора. Затова и например социалистите си направиха нещо като първични избори, които обаче така и не се състояха. За да не губят време за очевидното (от доста време се знае, че Мартин Шулц ще бъда кандидат на социалистите за шеф на комисията), те на практика се отказаха от бавната процедура след като 19 от 32-те партии-членки го подкрепиха публично. Надделя мнението, че е време за старт на кампанията.

Друга голяма причина за реалното изтегляне на кампанията и очаквания дълъг маратон е постоянно нарастващата подкрепа за по-крайните и евроскептични партии на континента. Преди седмици в австрийския Парламент влезе подобна партия, а новата „Алтернатива за Германия“ остана съвсем малко под чертата като подкрепата за нея далеч не е стигнала тавана си. В Холандия Хеерт Вилдерс отново връща подкрепа в резултат на силна кампания срещу Брюксел след като се провали на последните национални избори. Фронтът на Мари льо Пен в няколко поредни допитвания излиза на челно място и много френски анализатори упорито твърдят, че нейна победа през май догодина е все по-вероятна. Във Великобритания партията на независимостта вече измества либералите като трета сила и очевидно ще бъде изненадата на вота на Острова. Въобще, задаващите се евроизбори се очертават като мощен тласък за скептичните гласове и това допълнително притиска партиите на „европейския център“, на които спешно ще им се наложи да формулират и проведат дълги кампании, за да застанат срещу тази тенденция.

Стартът на предизборната кампания може да се види и по други индикатори. Наскоро създадената комисия към Европейския Парламент, която да анализира поведението на „тройката“ в страните със спасителни планове е пример за не особено добре маскирана политическа дейност. На пръв поглед причините за появата й са основателни. Общественото внимание към темата е голямо, работата й остава мистерия за много хора, отчетността не е особено видима, недоволството от нейното съществуване също е факт. Комбинацията от тези фактори прави от „тройката“ чудесна мишена за колективно политическо упражнение по набиране на евтина обществена популярност. Разбира се, формалните основания за нейната поява на първо четене звучат основателно. Мнозина настояват, че нейните работни данни и прогнози не са точни, което е довело до допълнително и ненужно затягане на коланите. Отделно депутатите настояват, че тя на практика „тройката“ взима фундаментални решения в периметъра на икономическия суверенитет на държавите със спасителни планове без това да бъде видимо и одобрявано на политическо ниво. Срещите с ръководствата на комисията и централната банка се определят като повърхностни и епизодични за дейност с такава фундаментална важност за легитимността на съюза.

На практика обаче основните тези на евродепутатите при създаването на комисията за „тройката“ не издържат на по-задълбочен анализ. Проблемът с данните е преди всичко „гръцки“ и се отнася до непосредствения период след първия спасителен пакет в средата на 2010 година. Всички си спомнят ниската степен на достоверност на тези данни, която още тогава бе обсъждана месеци наред. Също така, оценката за негативния ефект от плановете далеч не може да се отдаде само и единствено на някакви сгрешени модели и грешно дефинирани статистически данни. Далеч по-важно особено в гръцкия случай е постоянното забавяне на изпълнението на поетите ангажименти. Особено нелепо е обаче обвинението, че „тройката“ безотчетно и на своя глава нелегитимно налага тежки икономически мерки. Това е очевидно невярно и може да бъде установено буквално за минути. Всъщност, целият пакет от мерки (данъчни реформи, съкращения на администрация, законодателни промени, орязване на привилегии и т.н.) е детайлно описан в самия мандат на „тройката“ в решенията на съвета при договарянето на самите планове. Той е публично достъпен и всеки един може да види какви точно ангажименти е поела страната, търсеща финансова подкрепа и към коя дата какво следва да изпълни.

На целия този фон твърденията на вече утвърдения кандидат на ПЕС за шеф на комисията Мартин Шулц, че едва ли не съществува откровена конспирация относно дейността на „тройката“ са комични и очевидно разчитат на пълното непознаване на детайлите от широката публика. Тяхната цел е насочена изцяло към позицията му срещу политиката на ограничения, която най-лесно може да бъде илюстрирана чрез спасителните планове. Предлаганата от социалистите щедра „политика на растеж“ няма обаче как да се случи през ЕС по простата причина, че левицата в страните-донори няма желание да повиши вноските на собствените им държави и това трябва да бъде маскирано с мощна атака по „тройката“ и нейното поведение. Така създаването на въпросната комисия в Европарламента повече от шест месеца преди самия вот е може би най-силната илюстрация за подранилата кампания и политическия спринт, който се очертава.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s