Инфраструктура на недоволството

Времето на гражданската романтика приключва. Шестмесечното отбелязване на началото на юнската протестна вълна е подходящ повод да си дадем сметка за това. За това време видяхме автентична гражданска енергия, устойчивост, креативност, инат. Видяхме как за няколко месеца и минималната обществена подкрепа изчезна под краката на това управление и го принуди да се върне към най-зловещите си исторически инстинкти. Принуди го да отвори мащабен публичен и институционален фронт срещу и без това свитата енергия за промяна. Изминалото време обаче ясно показва и ограниченията на сегашния подход и опит за обръщане на политическата и социална ситуация.

Очаквано стимулиращия протестен ефект на скандалното поведение постепенно се притъпява с времето. Кое съзнание може да смогне да обхожда ежечасно и структурирано цялата палитра от безобразия, които тези хора произвеждат. Когато произвеждат по едно „пеевче“ на час… Дори да вземем произволен ден поводите за недоволство са толкова много, че почти не могат да бъдат обхванати. Например, „акумулираща самостоятелно“ т.н. министърка на спорта, моделираща по кубинско вдъхновение депутатка – приятелка на Волен Сидеров, хвалещ Тодор Живков икономически министър, призоваващ за нов „възродителен процес“ депутат на „Атака“, призоваващ за „превантивни“ действия и арести вътрешен министър, връщането на пушенето на публични места… Но, за да се превърнат в обществен фактор и натиск за промяна подобни канонади от безобразия изискват рутинизиране, превръщане в структури, публични стратегии, убеждение.

Затъването в окопна онлайн война е следващ риск пред развитието на протестите. Истеричното ангажиране на десетки онлайн войници на статуквото е нито случайност, нито ще свърши скоро, а отчетлива „опорна точка“. Истерия, насочена към заделянето на все по-голяма мисловна и времева енергия за водене на фалшиви битки, които нито обръщат обществено мнение, нито успешно обръщат баланса на контролираната публичност. Макар виртуалното пространство да остава важна среда за протестиращите, едва ли там ще бъде решена съдбата на фундаменталните настоявания спрямо властта. В допълнение, непрестанното производство на фалшива онлайн реалност под формата на сайтове, групи, списъци и прочее допълнително отнемат от фокуса върху значимите теми и посоки на влияние.

Строителството на политически патерици кипи с пълна сила. Докато вървят онлайн битките вече активно се разграфява политическото поле за следващите години. БСДПС вече прилича на едно цяло. Преди трагикомичната манифестация ДПС приличаше на присъдружна организация на БСП, вече е обратното. При всякаква политическа математика на новата мегапартийна структура й трябват допълващи елементи. Те вече се множат бързо, обикалят страната, пазаруват структури и хора, провират си път в националните медии, легитимират ги агенциите на голф социологическата традиция. По този начин успоредно с критикарския фалшив огън по протестите си върви подготовката на следващата фаза на партийно инженерство, което да осигури основата на следващи управляващи мнозинства.

Подобна очевидна работа по пренареждане на ситуацията предполага промяна и в поведението на недоволните. На политическо ниво доминира тезата за цялостно преосноваване, нов голям дебат, конституция, „изосновно“ пренареждане на обществото и политическите му отношения. Политика от най-висш порядък. В същото време обаче широко разпространеното усещане за базова сгрешеност на системата доста трудно се трансформира в електорална подкрепа за дълбоки конституционни занимания. Към подобна позиция за промяна на ниво „висша политика“ има нужда от добри допълващи диагнози и решения на ниво ежедневие, или „политики“. Нещо, което реформаторският блок започна да прави постепенно, макар и неравномерно.

Сегашната електорална картина отчетливо сочи и необходимостта от още един политически субект, който да направи опит да обхване тези около 15% от българите, подкрепящи протестите, но отдалечени от сегашните партийни предложения. Затова, ако някъде сред недоволните зреят подобни амбиции, то моментът едва ли би могъл да бъде по-подходящ. Превръщането на тази нагласа в политическа подкрепа със сигурност е една от най-сложните възможни задачи, но трескавото преформатиране на статуквото лишава от комфорта на търпеливата подготовка тези, които ще имат смелостта да „скочат“ в това упражнение. Заедно с това и по-оформените граждански субекти могат да погледнат към нов подход. „Протестна мрежа“ например може да търси развитие по посока на превръщането си в платформа за концентриране на усилия по конкретни остри казуси заедно с най-различни други граждански организации. MoveBG може ускорено да премине към формулиране на предложения за секторни политики и да изгражда публични коалиции около големите въпроси за промяната и развитието на страната.

Нямаме нужда от изобретяване на нови политически и управленски иновации. Тази страна „виси на косъм“, най-вече нейните публични системи и култура. Фалшивата публична истерия срещу протеста го държи в частична парализа и му пречи да направи следващите крачки. Ако не успее, game over!

Advertisements

4 Коментари

Filed under Uncategorized

4 responses to “Инфраструктура на недоволството

  1. Георги Денев

    „Фалшивата публична истерия“ срещу „протеста“ се дължи на искрената и широка публична ненавист срещу тези, които искат да се възползват от него. Ако не бяха намесили соросоидния юмрук, ако разни чуждестранни посланици не бяха ходили в Университета, ако зловредни олигарси не го рекламираха с медиите си,ако разни НПО-та не виеха на умряло при всеки опит да се предизвика полицията,ако виновни за обществения провал партии не се солидаризираха с него, обществото щеше да да се е взривило отдавна в истински, революционен, а не шоу – протест срещу Мониките и Бориславките . Самоограничаването на протеста, което предопредели и естествената му смърт, беше, когато „протестърите“ /гадна дума с англосаксонски привкус, ама нека я вземем за работно понятие/ се обявиха за „умни, красиви, успели, морални“ срещу „тъпите селяндури – аутсайдери, които се продават за кебапчета“. Който вири нос, да свикне с мисълта, че и миризлива кафява субстанция ще се лее върху него.И първо да се научи да си обича народа – такъв, какъвто е!

  2. Ева Тенева

    А вие защо мислите, че не си обичаме народа? И кой народ не си обичаме? Този народ, който ни направи да си говорим сами, да се чудим как да оцеляваме, как да се справим с ежедневието? Този народ, който отричаше интелектуалците след 9-ти, който сега го прави по същия начин. Този народ, който смята, че да не си грамотен и да говориш на диалект, е предимство. Този народ, за който града е мръсна дума, а дава мило и драго да живее в апартамент в Лозенец. Този ли народ, който повтаря новите клишета и обижда всичко, което е с повече от трето отделение. Не искам да давам по-сериозни примери за това какъв е народът ни, който иска да сме едно. Не, не сме едно, бяхме някога и всячески се чудехме как да покажем, че това е фалшиво, че сме други, че имаме достойнство, характер и стил. И всеки от нас е личност. Този народ, който ни обижда без да мисли не е нашия народ. Това са чужди хора, които не обичат младите, децата, а само ги корят както в „доброто старо време“. Простете за тези думи, но това не се трае.

  3. Липсва все още едно осъзнаване, че снобизма не е добро поведение. Особенно интелетуалния. Ние сме убави, па другите нье. Народа прост, па ние – гении неразбрани. И оти сме, бладородний ке одим отпредьи, па оти никой не оди по нас?!? Лош народ, ей, неразбран!

  4. Martin Zahariew - Majs

    Никога отрицанието не е било и не може да бъде мотивация. Е, да речем за месец – бива. Но „протестът“ стигна само до там. Нищо повече. Нищо градивно. Никаква алтернатива. Нокаква идея. Никаква политика. Когото и да питаш от протестиращите – какво искат, отговорът е един – „Оставка!“. А после? – втори въпрос. „Всичко друго, но не и това!“. Да, ама „всичко“ съдържа точно толкова, колкото и „нищо“. И да, прощава авторът с всичките си титли, но демокрацията не е нищо друго, освен борба на идеи за власт. И ако не си подготвен да се бориш и (ако) вземеш властта – да я упржняваш, резултатите са такива, каквито ги виждаме – нула. Свтршвам с това, с което започнах – отрицанието не е идея и мотивация. Както се видя – за никого.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s