Старт на евроизборите. Предсрочно

Ако досега си мислехме, че единствено националните предизборни кампании могат да траят с месеци, то следващите избори за европейски Парламент през май 2014 година са на път да ни опровергаят. Неочаквано битката за умовете и сърцата на избирателите стартира още от тази есен и заплашва да се влачи чак до самия ден на вота. Основната причина е в постоянно нарастващия залог на контрола върху европарламента, но и внезапното пробуждане на избирателите относно това с какво точно се занимава съюза и защо. Кризата с еврото буквално освети, изглежда необратимо, европейската политика за избирателите и дните й на спокойни и невидими договорки са на привършване.

Една от причините за ранния старт е в няколкото обсъждани политически иновации, които европартиите готвят за този вот. И двете големи партии искат да имат поне няколко месеца преди него ясни кандидати за шеф на еврокомисията и по този начин да придадат на вота „премиерско измерение“. Социалистите вече започнаха своите първични избори за своя кандидат, а десницата след смъртта на Вилфрид Мартенс също навлезе във финалната права и ще има кандидат до три-четири месеца. Отсега се говори за това, че самите предизборни кампании трябва да бъдат общоевропейски. Например, Мартин Шулц да участва в събития в България или Естония. Има идеи за общоевропейски листи на партиите, но е твърде рано за подобен скок в неизвестното. Така или иначе всичко това изтегля старта на кампанията напред.

Втора важна причина за ранното начало са нарастващите залози в това кой контролира самия Парламент. Той все повече заприличва на национален законодателен орган и неговото съгласие се изисква по почти всички проектозакони. Отделно от това той се самоусеща като все по-силна институция, поради острата нужда от повече легитимност на цялата европейска политика, а това може да стане именно през него. Проблемът е, че участието в тези избори спада постоянно и е вече около 40% (между 1979 и 2009 година то се срива от 62 на 43%) и по-ранната кампания е един от опитите за съживяване на интереса към институцията.

Най-голямата причина за подранилите политически маневри е обаче другаде. Тя е скрита в нарастващия страх на проевропейските партии, че през май догодина ги чака унижение. Традиционно евровотът се използва от избирателите като възможност за наказание на моментни национални правителства и изява на подкрепа за по-радикални идеи и партии. Освен това за много от по-инертните избирателите на основните партии тези избори нямат реален залог и те остават вкъщи. Сега грижата за тях е още по-голяма, защото из целия континент нараства подкрепата за еврокритичните формации. Такава влезе в австрийския Парламент преди седмици, а на германската „Алтернатива за Германия“ не й достигнаха стотни. Във Великобритания никой още не може да намери успешна формула срещу партията на независимостта и тя върви към висок резултат. Бепе Грило е с отминаващ електорален блясък, но очаква добър резултат през май. В Холандия Хеерт Вилдерс отново набира скорост, а „истинските финландци“ си остават със силни позиции на север. Във Франция „националният фронт“ е първа политическа сила в момента.

От това не следва, че законодателния процес на Европа ще попадне в ръцете на евроскептиците, защото там винаги доминира широка проевропейска коалиция. Но, тя ще трябва да се съобразява с очакването на все повече европейци за реформи в съюза и промени в неговите политики. И, най-важното, да намери начин да обърне недоволството им от случващото се.

Текстът е публикуван в списание „Форбс“

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s