Европейски избори без Европа

Отдавна беше ясно, че „европейско“ в идните избори няма да има. И управляващи и опозиция обявиха вотът през май за време разделно и по този начин автоматически го превърнаха в референдум върху статуквото. Драмата вляво е на път съвсем да го превърне в изцяло местна политическа битка, за която Европа се явява единствено някакъв смътен повод. През 2009 година се случи нещо подобно и едномесечното отстояние между евро и парламентарни избори превърна първите в генерална репетиция, а разликата в избирателната активност бе около 20 %. Единствено някаква остатъчна инерция от скорошното присъединяване към ЕС вкара тогава в дебатите няколко теми отвъд тукашните ни проблеми. Тази година още преди да е приключил сезона на януарските именни дни стартира истеричната предизборна кампания и флашките полетяха.

Погледнато в по-общ план на изборите за европейски парламент традиционно се гледа като на вот „от втори порядък“. С други думи, при тях залогът не е голям като на национални избори, не се избират хора за национални институции, избирателите не познават европарламента и съответно не виждат защо трябва да гласуват, много често този вот се използва, за да се накаже актуалното правителство или да се подкрепи някой „политнекоректна“ партия. Тази картина започва леко да се променя, защото Европа през последните години става все повече част от вътрешната политика и извор на множество актуални страхове у много хора особено в старите страни-членки. Общоевропейската избирателна активност е стабилизирана около 40% и през месец май едва ли ще се увеличи значително, но е вън от съмнение, че темата ЕС започва да буни духове във все повече държави.

За какво тогава си говорят хората и политиците на такива избори? Има три възможности. Първата е абстрактния разговор за Европа и нейното бъдеще, за предизвикателствата пред континента, за рецептите срещу нейния обявен залез след глобалната криза, за ролята й в Африка и Азия или климатичните промени и т.н. По този начин се говори рядко, защото аудиторията за тези теми е малка и най-често това го правят федералисти или политически романтици, които живеят с надеждата за дълбоки и същностни европейски дебати отвъд националност, национален егоизъм и дребнотемие. Друга възможност е просто да махнете Европа от разговора, да я сведете до някакъв фон или просто да си „дръпнете“ една евротема и да си я използвате в чисто национален дебат. Например, европейската левица ще ви обясни как се бори с бедността на „европейско ниво“  с един „пакт за растеж и работни места“, който всъщност просто сменя табелките на еврофондовете и вместо политика за сближаване и регионално развитие започва да ги нарича „европейска политика за растеж“. Има и други опции. Например да използвате еврофондовете като повод, за да съобщите на местната аудитория, че всички публични средства отиват не там, където трябва и единствено усилват корупцията в страната. По този начин на практика европейската тема единствено е повод, входна точка към въпроси и нагласи, които единствено допълват някакви вътрешни, чисто национални спорове.

Най-полезната и смислена възможност за дискусии при евроизбори е обаче друга и може да се види в по-грамотните страни-членки. При нея политическият дебат се фокусира върху националния интерес и това как той да бъде вплетен в развитието на съюза и неговите политики. Това не е просветената позиция на абстрактното европейско благо, но всъщност позволява приемливо съчетаване на развитието на организацията и на интересите на страните в нея. Как би изглеждало това на практика с България например по казуса с бежанците и имиграцията?

Южната периферия на ЕС през идното десетилетие ще бъде засегната от съвсем нова ситуация в Африка и близкия Изток. Създадените от „арабската пролет“ икономическа нестабилност, разпад на държавността, социални размествания, граждански конфликти, нови зони на контрол от страна на терористични организации засягат първия пояс държави като Египет, Либия и Сирия. Към тях през последните години може да се добави още един, втори пояс на нарастваща несигурност и терористична заплаха, която пък намаляват шансовете за успех на по-северните им съседи. Тук са страни като Мали, Чад, Судан и Централно-африканската република. Този дългосрочен източник на нестабилност и рискове за сигурността на Европа се „посреща“ от неадекватно финансиране, отслабени национални гранични полиции, недостатъчни средства за интеграция на новопристигнали, недовършени общи имиграционни политики и разпределение на тежестите и т.н. От подобна диагноза българската дефиниция на европейското бъдеще по този въпрос може да включва предложение за създаване на обща гранична полиция, специални програми за развитие на регионите по външните граници на съюза, програми за по-бързо и добро подсигуряване на службите за сигурност при кризи и т.н. Подобно упражнение може да се направи и по други важни за страната въпроси като единния пазар, регулациите, фондовете.

Това вплитане на национален интерес в европейския дневен ред е всъщност нещото, което добрите страни-членки умеят да правят толкова добре. Между изборите това е работа на техните политици и администрация, а по време на кампании успяват частично да включат в този разговор и избирателите. Това обаче остава висш пилотаж за местния „политически елит“, който не иска и не може да излезе от жанра на „бръмбарите“ и „флашките“. Отново започва сезона на политсериалите!

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s