Кризата свърши. За днес !

Една от най-интересните характеристики на последната криза е несигурността за нейния финал. Подобни събития постоянно се мислят и представят на публиката през аналогии. Сривът от 2008-а година бе описан като дълбок, обхватен, с дългосрочни последствия и в някакъв смисъл системен, защото разклати цялата глобална икономика. Една част от анализаторите го обявиха за „голяма рецесия“ като отзвук на голямата депресия от 30-ти години на миналия век, която се влачи почти десетилетие. Останалите се спряха на „глобална криза“, макар нейния обхват да бе далеч от глобален. В тези етикети обаче има много тактика и откровен опит за рамкиране на възприятията. „Глобален“ помага за пласиране на усещането, че в цялата история има много елементи на неуправляемост или с други думи, невъзможност за търсене на отговорност. Виновна е системата, а не субектите в нея. Аналогията с „голямата депресия“ прозвуча като презастраховка и занижаване на очакванията за измъкване от ситуацията. Затова не е неочаквано, че последната година с покачването на макроданните много хора с облекчение обявиха края на кризата. Очевидно обаче никой не е особено сигурен в устойчивостта на този изход, защото след всяка добра новина можете да чуете едно „все пак“….

Откъде идва това чувство за несигурност и за „две напред, една назад“? Интересно е, че това е по-скоро европейско чувство. Тук разговорът за излизане от кризата е най-несигурен и не само защото растежът крета около 1% и ту се смъква под нулата, ту леко подскача над нея. Икономическите аргументи за тази несигурност са няколко. Континентът е разделен на две части и южната периферия тепърва има да върши тежка работа, за да се закрепи. Ако европейския север има що-годе работеща формула за оцеляване в глобалната икономика, това далеч не е така сигурно за южна и източна Европа. Всички говорят за иновации и икономика на знанието, но реалността е, че за повечето страни това винаги ще си остане пожелание най-малкото защото им липсва базовата институционална и културна инфраструктура за подобни неща (справка, България). Дълговата тежест е сериозна и изглежда невъзможна при запазване на сегашните нива на социална подкрепа. Възраждането на икономическия национализъм в Европа не предполага продължаване на либерални реформи като довършването на единния пазар, в което има сериозен потенциал за растеж.

Политическите причини за несигурността на изхода от кризата не са по-малко сериозни. Решенията дотук бяха по-скоро панически, без стратегия, но като цяло достатъчни, за да мине най-лошото. Видяхме всичко – панически национализации, трескави орязвания на публични разходи, вдигане на данъци, опити за възраждане на национални индустриални политики и т.н. Смениха се множество правителства в множество държави без от това да нарасне доверието на хората към политическата система или да се оформи някакъв консенсус за това накъде да се движим. Недоволните нарастват и западна Европа прихвана една от болестите на източна – внезапното нахлуване на политическия терен на нови, популистки движения и партии (Италия, Холандия, Финландия). Политическият център се свива под атаката на фланговете и в същото време се парализира. Водачите на партиите на „широкия център“ са все по-малко лидери и са все по-паникьосани, в отбранителна позиция. Протестите свалят министри и кабинети, громят системата, но не намират формула и пътека, по която да я променят. ЕС е на път да избере поредна група добри бюрократи, а не водачи. От тримата оформили се кандидати за шеф на европейската комисия (Мартин Шулц, Ги Верхофщат и Жан Клод Юнкер) единствено последният би могъл да поеме подобна роля.

Социалната среда в Европа също е коренно променена. Фактите и усещането за неравенство вече притесняват и леви, и десни. Виждаме първото поколение европейци от края на втората световна война насам, което не просто няма особени перспективи, а е обладано от паника за начина, по който ще премине живота му. Губещите от глобализацията европейци се оказват повече от очакваното и усилията за реиндустриализация няма да могат да спасят голяма част от тях. Уплашени от глобалната криза, много общества започнаха да се самозатварят, което се вижда от цяла поредица дебати – ограничаване на имиграцията, несигурност в моделите на интеграция, връщане на национална индустриална политика и т.н. Европейците все повече си дават сметка, че този век няма да е техния. И много от тях хукнаха да си търсят работа в Азия.

Интересното в европейската ситуация е, че дори тези, които виждат чашата като наполовина пълна живеят с усещането, че имаме нужда от някаква нова формула на развитие, ново сечение между пазар и държава, което обаче никой не може да дефинира. Тоест, знаем как да изпълзим от кризата, но не и как да се изправим. Намираме се в странна безтегловност. Няма очевидни рецепти за демократизиране на демокрацията. Няма ясна формула за нов баланс между пазарно и социално, между национално и глобално, между свое и чуждо, между днес и утре. Това е може би най-важния извор на сегашната несигурност, на усещането, че системата има някаква инерция, но има нужда от сериозен ремонт, за който няма наръчник. По тази причина кризата приключи, но само за днес.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Кризата свърши. За днес !

  1. Jana

    Кризата? Кризата е израз на болестта на модерната цивилизация. Западът е смъртно болен и само много дълбока промяна – революция – може да го върне към живота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s