Залезът на „залеза на Европа“?

Имаше моменти по време на глобалната криза, когато политическата диагноза за Запада звучеше доста по-застрашително от нейните икономически параметри. Кризата на еврото и нерешителността изглеждаха далеч по-малката грижа на фона на настъпващия необратим залез на няколко века западна доминация. „Духът на времето“ е обърнат на изток, там са новите полета на развитие, динамика и растеж. „Новата граница“ изчезна от културния хоризонт и митология на Запада и се премести на Изток. Да предричаш необратимата маргинализация на „стария свят“ се превърна в утвърдено занимание. Но нещо се промени през последната година.

Някои от аргументите за залеза на Запада са вече клишета. Eвропа е твърде стара, а нарастващата културна непоносимост към имиграцията ще й попречи да си набавя спокойно креативна човешка сила. Тя губи индустрии, конкурентоспособност и способност да иновира и страда от политическо лидерство за справяне с тези проблеми. Цената на труда е твърди висока, а държавата на благоденствието скъпа и трудна за реформиране. Америка пък е твърде задлъжняла,  не може да реши тежки управленски въпроси като здравната система и има напълно блокирала политическа система, която произвежда единствено конфликти, а не решения. Доминацията й от миналия век е просто обречена на разпад, а настъпващите собствени съмнения за нейното бъдеще я парализират. Последните години може и да не дадоха убедителни отговори на тези критики, но изостриха погледа към новите кандидати за влияние, власт и слава на изток.

Това изместване на фокуса изведнъж разкри множество пропуквания, проблеми и предизвикателства и изведнъж прогнозите за залез на Запада започнаха да изглеждат по-малко драматични. Видя се ясно, че държави като Китай и Русия тепърва ще трябва да се справят с израстването и културните последствия на новите си средни класи. Макар да не е очевидно държавата с най-много протести в света през изминалата година не е нито в Европа, нито в Америка. Тя се казва Китай. Преходът от експортен към по-потребителски модел на развитие също носи немалко предизвикателства, по които едва сега се работи по-целенасочено. Нещо повече, ако Европа изглежда разединена, то нека някой се опита да обхване и структурира изчерпателно всичките разделителни и конфликтни линии на това, което за удобство наричаме Азия. Израстването на Китай през последните години така стресна по-малките и средни държави в региона, че САЩ отново се оказаха най-търсения гарант за страни като южна Корея, Япония, Виетнам и т.н.

Но може би най-важно е, че все повече хора си дават сметка за липсата на автоматизъм при превръщането на големината на икономиката в политическа власт. Липсва и ентусиазъм по отношение на прибързано наречения „пекински консенсус“, а на хоризонта не се виждат много кандидати да копират моделите и културата на Китай. Внезапно много хора се подсетиха, че екстраполирането на данни върху цели десетилетия напред е доста рисково аналитично занимание. Появиха се нови изследвания за степента на социално напрежение в много от набързо урбанизираните общества на изтока, както и бъдещите трудности пред удържането на териториалния интегритет на някои от тях, например Китай, Русия, дори Индия. Разбира се, всичко това далеч не отменя големите предизвикателства пред Запада и спешността на много от нещата, които трябва да промени в себе си. Но това преосмисляне на инерционното клише за залеза на Запада поне отваря прозорец за по-спокойна и задълбочена дискусия. След нея обаче е нужно действие.

Текстът е публикуван в списание „Форбс“ България

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s