Всички обичат реиндустриализацията!

От много години не се е появявала идея, която всички толкова да обичат! През последните няколко години реиндустриализацията така омагьоса публика, политици и елити, че вече навлезе трайно в политическия език и мотивира различни управленски решения. Кризата от 2008 година отключи панически страхове на Запада, че с пребалансирането на глобалната икономика си отиват необратимо и стотици хиляди работни места в различните познати индустрии на 20-и век (автомобилостроене, машиностроене, химически и други индустрии), които няма как да бъдат компенсирани от анемичните му икономики. Част от обаянието на повика да се реиндустриализираме е, че всеки си вижда в тази идея, каквото пожелае. ПЕС може и да пише за „умни индустрии“, но БСП чува „Химко“ и „Кремиковци“. Французите пък като слушат всичко това си представят обратното връщане на поточните линии на „Пежо“ и „Рено“, а не подкрепа или нова среда за нови, хай-тек или други подобни индустрии. Един го разбира като връщане и разрешение за субсидиране на позамрели индустрии, друг като реформа на бизнес средата, за да бъдат привлечени индустриите на 21-и век.

Очаквано най-шумно и ентусиазирано идеята се подкрепя от европейската левица. Тя я възприема като вид исторически реванш, като потвърждение на тезата им, че услугите са само поредна хитрост на капитализма срещу работниците. За много от левите партии реиндустриализацията е и надежда за обратен път към големите работнически общности, в които те възникнаха и се развиха. С настъпването на постиндустриалната икономика през последните няколко десетилетия те загубиха много избиратели и цялата култура, в която някога се развиваше социалдемокрацията просто изчезна. В допълнение, за много леви политици това е една от наистина малкото идеи от последните години, които имат поне някакъв афинитет с левите политически традиции и придава определена динамика в тяхна посока. След 2008-а те така или иначе не успяха да формулират убедителни алтернативи и стратегии и реиндустриализацията идва точно навреме.

Интересно е, че и десните политически семейства проявяват немалък интерес към темата. По-консервативната част гледа на нея през призмата на нацията и разкъсаните местни общности, които деиндустриализацията често причинява. Това можеше да бъде видяно като реакция още преди 20-ина години при предишната вълна от закриване на най-тежките индустрии в държави като Великобритания. Разместванията и миграцията, които икономическите преструктурирания причиняват и сега не оставят равнодушни именно тези по-консервативно настроени политически среди. Някои от тях дори третират допълнителното свиване на индустриите като проблем за цялостното развитие на своите нации през 21-и век. В по-либерално ориентираните кръгове също се намират приятели на идеята за реиндустриализация. Тяхното притеснение идва от това, че наистина информационната икономика не може да осигури заетост за много от освободените от последното поколение индустрии и тази политика може поне частично да реши този проблем. По-ляво настроените от тях пък виждат в нея частичен опит за овладяване на неравенството, което може да заплаши самата пазарна система. Така, макар е с далеч по-малко ентусиазъм, и по-дясно настроените европейски политици застанаха под знамената на новата „голяма идея“.

Дори „зелените“ не могат да устоят. След първоначалните им леки притеснения за евентуалното завръщане на тежките и енергоемки индустрии те разбраха, че всъщност в рубриката „реиндустриализация“ могат да „подпъхнат“ зелената енергия и нейните помощни индустрии. Така постепенно и те се включиха в оформения консенсус и намериха място под новата голяма политическа „тента“. „Зелените“ няма да бъдат сред най-големите ентусиасти в това отношение, но и те бързат да си подредят приоритетите в тази графа. Нещо повече, за много от тях цялата дискусия за реиндустриализация е добре дошла, защото измества фокуса от пазарите и в техните очи връща други аспекти на икономическото развитие – устойчивост, последствия върху общностите, регулативна среда и т.н.

Откъде обаче идва този консенсус, тази почти вече магическа привлекателност на реиндустриализацията? Най-директната политическа причина идва от това, че частичната поредна деиндустриализация в западна Европа остави нови групи хора без реални житейски и пазарни алтернативи и те започнаха здраво да се ядосват на традиционните партии. Лишени от перспектива тези хора започнаха да гласуват за по-крайни партии и повдигнаха тяхното влияние осезаемо през последните години. Британската партия на независимостта, за която толкова се пише през последните месеци на „стария континент“ е просто последен пример на маргинална партия, която внезапно започва да получава внимание и подкрепа от хиляди хора, които въобще не могат да си представят бъдещето в сегашната британска икономика. Затова основните партии виждат в реиндустриализацията вратичка, през която да започнат да връщат, ако не реални работни места за тези хора, то поне някаква надежда, че бъдещето не е толкова безперспективно за тях.

Това, което обаче дълбоко усещат всички политици е, че има културна промяна на „стария континент“. Хората копнеят по усещането за „правене на неща“, за осезаемостта на прединформационната икономика, за ясната икономическа структура отпреди 30-40 години, за стабилността и предвидимостта на тези години. Ефирността на много от съвременните продукти хората приемат за заплашителна, несигурността им за притеснителна. Погледната по този начин идеята за реиндустриализация прилича по-скоро на хитър политически ход за омекотяване на носталгията, за притъпяване на нейната острота и непредвидимост, за овладяване на нейните политически последствия. Явно и затова е толкова модерна.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s