Путин поразбуди Запада

Каквото и да се случи оттук нататък в Украйна Путин успя да стресне и разбуди Запада. Той се беше излегнал удобно в „глобализационния дивидент“, убеден, че войната, териториалните амбиции и „твърдата сила“ са вече отживелица. В света на глобализацията всички искат да са търговци и потребители. По теория взаимната обвързаност трябваше да означава и взаимно възпиране. Западът изостави своя тил и се впусна да покорява Азия, запленен от нейната притегателна сила и многомилиардната й нова средна класа. Агресията на Путин има обаче ефекта на обратна „машина на времето“, която връща западните държави към базови проблеми на неговата сигурност.

Всички сценарии остават възможни. Не може да се изключи руско навлизане в източна Украйна, нито военен конфликт. Анексията на Крим е на практика необратима, а тепърва Русия ще създава нестабилност в останалите части на страната, за да пречи на създаването на функционираща украинска власт и икономика. Путин ще се опита да създаде точно толкова нестабилност в страната, колкото му е необходима, за да я парализира. После ще се опита да обърне де факто ситуацията „на терен“ в конституционни норми. Легендата за разделената държава (очевидно невярна след като по последно преброяване самоопределящите се като украинци са 77%) е необходима именно, за да легитимира евентуална федерализация, при която съставните части да се неутрализират взаимно.

Западната реакция в момента е заклещена в дилема. От една страна има нужда от бързи, нееднозначни и остри мерки, но от друга те трябва да оставят поле за нарастващи санкции при допълнително ескалиране на напрежението. Икономическите санкции е ясно, че ще останат като последна възможна мярка и едва ли ще бъдат мислени преди сухоземно навлизане на руснаците. Подобен ход няма да е лесен като последните заподозрени в момента са финансовите среди във Великобритания, военната индустрия във Франция и експортните индустрии на Германия. Ясно е, че Русия има сриващ се икономически модел и бърза да заклещи околни държави в напълно асиметричния евразийски съюз. Срещу нея са и различни дългосрочни тенденции като енергийната революция в САЩ, намаляване на енергийното търсене, поради навлизане на азиатските икономики в по-зрял и бавен етап на икономическо развитие, социална промяна. Макар всички сега да са вперели очи в моментната реакция на Запада на случващото се интересното тепърва предстои.

Промени можем да очакваме по различни линии с различна скорост. Руската агресия връща стратегическия разговор за сигурността в Европа и ангажимента на САЩ към нея. На всички вече е ясно, че няма как да постигаш сериозни външнополитически цели на хиляди километри, ако си уязвим в своя тил. НАТО се завръща, макар да има въпросителни за степента на политически и финансов ангажимент. Отново на дневен ред са противоракетните системи, укрепване на военния капацитет на страните-членки по периферията, военните бюджети и нива на съвместимост на съюзниците. Проблем са не само „замразените конфликти“ като тези в Приднестровието или Абхазия, а геополитическата безтегловност на западните Балкани, на които трябва спешно да се обърне внимание. Много от наивните очаквания за край на нестабилността в сърцевината на западния свят започват да падат успоредно с агресията на Русия и това ще върне всички обратно на чертожната маса.

Промени ще има и в ЕС. По принцип неговото развитие много често върви по силата на импулсите на различни кризи. Например, атентатите в Ню Йорк, Мадрид и Лондон доведоха до нова ера в полицейското и анти-терористичното сътрудничество. Кризата в еврозоната доведе до нови политики и институции, банков съюз. Много хора не помнят, но предходните газови кризи от 2005-6 и 2009 година изтикаха на преден план европейската енергийна политика и постепенно я превърнаха в доста по-работеща, макар и все още недостатъчно развита, система. Руската агресия сега допълнително ще стимулира този процес. Цялата криза ще принуди съюзът да мисли по-стратегически, а не просто да се влачи след събитията.

Западът не може да си позволи безкрайно да подминава познати рискове и да изглежда уязвим. Новата фаза на руската агресия преминава именно тази тънка линия и започва да лекува наивните и да маргинализира бизнес прагматиците. Това не значи бърза или лесна промяна, но отваря вратата към преосмисляне и потенциално консолидиране на базови политики на западния свят. Един от съавторите на тази предизвикана промяна по всяка вероятност ще се окаже Владимир Путин.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Путин поразбуди Запада

  1. Путин доказа, че е най-голямата хиена, не могат да го страснат нито санкции нито нищо. С две думи никой не може да го закача него!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s