За EXIT натисни член 7

При по-други обстоятелства сигурно съвсем малко хора щяха да обърнат внимание. Но с откровено анти-европейско правителство и целенасочени усилия за разбиване на европейската ориентация на страната, наскоро приетите допълнения в прилагането на член 7 на Лисабонския договор за суспендиране на правата на страните-членки нямаше как да не предизвикат необичаен интерес.

България е постоянен обект на критики, специални механизми за наблюдение, повод да се промени цялата методология за водене на преговори. Очевидно режисираното разрастване на анти-европейската реторика чрез често измислени казуси допълнително дадоха значимост на това събитие, защото в него много хора видяха едва ли не прелюдия към изгонването на страната от ЕС. Подобен извод е обаче неточен и прибързан, макар от това проблемите с уж веднъж завинаги направения „цивилизационен избор“ да не намалят.

Политическата история на тази норма е доста интересна. Тя е част от далеч по-голям дебат за бъдещето на съюза след неговото разширяване, който вървеше през 90-те години на миналия век. В него има много теми, някои институционални, други свързани с нови политики. Малка част от този дебат се отнасяше обаче до очакваното влизане в организацията на новите демокрации, възстановени или изцяло наново създавани след падането на „Берлинската стена“. Нуждата от гаранции за необратимостта на демократичните промени в тях бе сред водещите мотиви за укрепване на правните възможности за санкциониране на отклоненията. Историческа ирония е, че сред най-активните държави в тази дискусия бе Австрия, която след успеха на Йорг Хайдер попадна в полезрението с подобен проблем. Независимо от всичко това политическите критерии така и не бяха добре интегрирани в общата система на европейското право и дори по време на преговорите те не бяха въобще обект на сериозно наблюдение и анализ. Отделно от това и старите страни-членки не изгаряха от желание ЕС да има работещ механизъм, който да санкционира реално различните отклонения от приетите за даденост демократични норми и принципи.

Това са и основните причини, поради които сегашният член 7 няма как да сработи, невероятно сложна структура и механизъм. Например, в нея се изисква мнозинство от 4/5 за установяване на риск от нарушение на основните принципи. Само с консенсус (минус гласа на засегнатата страна) пък може да се приеме, че такова нарушение е факт. Суспендирането на правата в съвета на ЕС пък става с мнозинство от 2/3. Цялата заплетена процедура може да се види тук –  http://www.lisbon-treaty.org/wcm/the-lisbon-treaty/treaty-on-european-union-and-comments/title-1-common-provisions/7-article-7.html. Ако задълбаем още повече ще видим, че пътят към санкциите, тоест суспендирането на права преминава през „сериозното нарушаване“ на ценностите. В евроезика в повечето случаи нито една дума не е случайна и тук е същото. „Сериозно“ в случая означава, поне според ЕК, нарушение на няколко основополагащи права едновременно, тоест, тези които са изброени в член 2 (човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права, включително тези на малцинствата). Иначе казано,  реални санкции (отделни от наказателни процедури, които идват от нарушаване на европейско законодателство, което има връзка с политическите критерии като независимост на регулаторни органи или централна банка) могат да се случат едва при взаимовръзка на нарушенията на няколко основополагащи ценности или принципи. И всичко това при положение, че няма чисто политически блокиращи намерения на страни-членки.

От всичко това става ясно колко реалистично може да бъде едно очакване за сработване на този механизъм. Нещо повече, безсилието в случай като този с Унгария и изчерпването на механизма спрямо България и Румъния ясно илюстрира нуждата от превръщането на тази норма в по-работеща система. И всъщност, ЕК наскоро предложи именно това. Сега тя може по своя инициатива на ранен етап да притисне някоя страна-членка, ако там се трупат нарушения на върховенството на закона. Може да дава предписания и ако нищо не се случи, спокойно и въоръжена с повече аргументи да тръгне към процедура по член 7. Това частично я деполитизира, защото иначе тя беше на практика неработеща и дава възможности за натиск за промяна преди да се посегне към „голямата базука“. Не трябва обаче да се подминава важния факт, че този механизъм се отнася само до върховенството на закона и трудно ще може да се прилага върху други, не по-малко чувствителни и важни ценности. С други думи, това не е универсален механизъм върху всички казуси с политически критерии, макар много хора в комисията да мислят, че точно това ще се случи.

Вярно е, че такива подробности правят от ЕС по-труднодостъпна и често досадна тема. Но са важни, за да разберем, че обратно на най-шумните интерпретации приемането на „рамката за опазване на върховенството на закона“ не е нито прелюдия към изритване от съюза, нито пък прави активирането на санкции много по-лесно. ЕК ще има още една възможност да притиска, но голямата политическа санкция на суспендирането на правата в съвета остава все така трудна за осъществяване. За съжаление, това няма как да не разберат и тези, които са тръгнали да газят и без това все по-крехките демократични основи на нашето и доста други общества.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s