Енергия

Малко са по-вълнуващите неща от първата среща с нов свят, култура, хора. Стъпването на китайска земя моментално отваря сетивата на западния човек за съвсем различни усещания и чувства. Вълната от жестове, начини на правене на нещата, движение, енергия, миризми просто залива новодошлия и непосветения, запраща го да търси паралели и прилики със световете, които познава, в които е живял, чийто пулс е усещал.

Макар индивидуалното откривателство на нови култури да е неповторимо и уникално изживяване за отделния човек, по-общото му „опаковане“ е отдавна шаблонизирано. В годините след глобалната криза (макар от изток тя наистина да прилича много повече на криза на Запада) сме отново свидетели на подобна вълна. Коментатори, академици, журналисти и бизнесмени се втурнаха на изток да „откриват бъдещето“, да го видят отблизо и да намерят място за себе си в него. Това само ще се засилва.

Преди години при първото ми стъпване на американска земя първото нещо, което буквално „удари“ сетивата ми бе мащаба. Влитането в пространство, което е оразмерено по съвсем друг начин, населено от предмети и обекти от друг мащаб и порядък. На пръв поглед познати от Европа и просто по-големи. Първото шеметно усещане за Китай е енергията. Но не толкова динамиката на модерния мегаполис или организирания транспортен хаос, в който буквално се борят коли, камиони, таксита, модернизирани рикши в поне 15 разновидности, колела. Нито строителството или ускорения живот на разрастващия се Пекин (вече се строи шестия транспортен ринг на града), а човешката енергия. Енергията на милиони целеустремени хора, която буквално вибрира във въздуха и в невероятното преплитане на техните ежедневни траектории и занимания, които насищат града по един неповторим начин от ранна сутрин до късна вечер.

Част от тази енергия е очаквана и позната, свързана с градската икономика на бизнеса, услугите, финансите. Далеч по-впечатляваща е обаче тази на хилядите участници в уличната търговия. Всеки ден човек може да види хиляди рикши, от които се показват най-различни стоки и „търговски предложения“. Те варират между отлично познатите ни евтини продукти и подвижни зеленчукови магазини и закусвални, които се местят по няколко пъти на ден в зависимост от човешкия поток. Много магазини буквално изнасят част от стоките си на тротоарите и атакуват клиента с реклами на високоговорители, които се преплитат и произвеждат завършена какафония. Тази шумна улична търговия опасва добре познатите ни молове, в които се е преселила нововъзникващата китайска средна класа. Тя влита директно в тях и трудно може да бъде видяна по улиците на града.

Тази енергия обаче може да бъде разбрана не само и не толкова икономически, но и социално. Всъщност, тази най-видима част на енергията на града идва от милионите мигранти от по-западните и бедни части на страната. Формално много от тези хора нямат право да са в Пекин, защото нямат разрешение да са там. В страната продължава да съществува системата на регистрация на домакинствата („хуку“), която е местна и изисква разрешение за движение и смяна на жителство и работа. Тази механизъм за контрол на движението в огромната страна съществува отпреди годините на комунизма и макар поразхлабен продължава да е основен регулиращ механизъм. Всъщност, през тази регистрация минават цяла поредица от публични услуги и контролни функции на държавата. Например, здравни услуги или разрешение за забременяване. Независимо от тази система обаче милиони хора мигрират от по-бедните райони и градове на страната в търсене на работа и оцеляване. Най-често те отиват до по-близките големи градове, но много правят опити да се установят в Шанхай, Пекин, Нанджинг и т.н.

Разбира се, всичко това е само видимата страна на други

процеси. Независимо от комунистическите етикети Китай е може би сред най-конкурентните общества в света. Училищните и университетски програми са изключително интензивни. Кампусът на Пекинския университет е изпълнен с хора още в седем и трийсет сутринта, а тестовете за влизане в елитните университети са сред най-състезателните в света. Достъпът до висше образование наистина гарантира икономически успех и социална мобилност. Пред портите на големите пекински университети могат постоянно да бъдат видени хора, които се снимат и с почитание гледат към сградите отвъд строго подредената охрана. В пекинските кафенета пък можете да получите притеснена молба за разговор на английски от млади хора, които интензивно изучават езика и желаят просто да поговорят с някой, за да станат по-добри (моят разговор завърши с обща снимка).  

Същата състезателност я има и в икономиката независимо от доминацията на големите държавни компании. В повечето сектори са оставени бясно да се конкурират поне н

яколко държавни компании заедно с няколко частни (често и те получават държавна подкрепа под различни форми и особено за външноикономическа дейност). Фалити и уволнения се случват често и дори не представляват новинарски интерес. Засега бързо растящата икономика сравнително спокойно поема това разместване на работната ръка, но с намаляването на темповете на растеж това ще бъде по-трудно и с по-висок потенциал за недоволство. Властите пък наскоро са се захванали със стратегия за подкрепа на западните региони на страната, за да се овладее нарастването на разликата в стандарта на живот между крайбрежните и южни райони и останалата част на огромната страна. Китай е сред най-неравните общества в света, а много от по-богатите хора през последните години търсят начини да изкарат семействата си от страната.

През последните години западният свят буквално впери поглед в Китай и страните от по-далечния изток в търсене на знаци за своето бъдеще и това на света, който той доминира от няколко века. Тепърва обаче започваме да го разбираме в по-голяма дълбочина, за да добием по-точна представа за силните му и слаби страни. Отвъд тези по-общи търсения първото впечатление е за едно общество жадно за развитие и богатство, конкурентно и въоръжено с амбиция и енергия. Общество с вековна култура, възродено самочувствие и усещане за заслужено завръщане в центъра на световните дела. Това послание човек може да долови дори във въздуха на древната страна. 

Advertisements

2 Коментари

Filed under Uncategorized

2 responses to “Енергия

  1. Много добра статия, определено си обиколил доста държави. Да ти кажа когато и аз бях в америка, се почувствах по същия начин. В Китай никога не съм ходил, но определено имам жалание!

  2. Огромно желание имам да посетя Китай. Дано някой ден ми се отдаде такава възможност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s