Протестно общество

Те са вече ежедневни, навсякъде, по всякакви поводи. Властта е вече принудена да се притеснява кога и откъде ще й дойде следващия. Новият Парламент започва работа също опасан от протестиращи. Бавно, но сигурно се превръщаме в общество на протеста. Ако ви се занимава можете да си правите ежедневна хроника за тях, срещу застрояване на градинки, проблеми с лекарства, за вдигнати пешеходни пътеки, на вложители на банки и т.н.

Моят фаворит от вчера е протеста на хората от селата Обручище и Мъдрец пред дома на митрополит Галактион за изплащане на дължими средства за ремонт на настоятелствата на два храма. Със сигурност тази картина не отговаря на изтънчените анализи и очаквания за гражданското общество от началото на прехода. Много естети на политиката ще бъдат разочаровани, но така изглежда прохождащата, хаотична реалност на възникващото гражданско действие в България.

Цялото минало лято и есен и дори до ден днешен различни „опорчици“ обясняваха на обществото безсмислието на протеста, поставяха му надменни морални „стандарти“ и се опитваха да го парализират. Продължаващата и постоянно увеличаваща се вълна от микропротести, пръсн

ати из страната, по всякакви поводи, на всякакви места, от всякакви хора чудесно и доста елегантно илюстрират безрезултатните усилия на „високите моралисти и естети“. Всъщност, много хора тогава казваха нещо много просто, което вече се случва – ползата от недоволството е превръщането му в норма, в стартирането на дългия път по превръщането му във фактор за по-системна промяна. Свидетели сме на мъчителното отблъскване от вкорененото и устойчиво „няма държава, не ми пука, няма смисъл“ по посока на превръщането на заявеното недоволство в културна норма. Норма, на която тепърва търсим работещите форми.

В значителна степен тази ситуация възниква, поради драматичния срив на институциите и базовите механизми на представителство. Достигането на критични нива на институционална парализа и недоверие пречупва търпението на все повече хора и катализира колективни действия, макар ч

есто те да са доста ситуативни. Освен всичко останало работещите институции имат и способността да регистрират различните „сигнали“ за проблеми и блокаж и поне частично да се „самоподобряват“, често разбира се и чрез натиск. Убедеността на повечето политици в българското овчедушие напълно отне стимулите за институционални корекции и подобрения и просто изостави притихналите поданици. Разочарован си от партия, нищо, ще я смениш следващия път. Институция се гаври с теб, все ще намериш някой познат или ще си платиш, за да „оправим нещата“. Съвсем ти е писнало, вкарахме те в ЕС и можеш съвсем спокойно да си тръгнеш. И така постепенно след като никъде по системата не се случва регистрирането и решаването на натрупваните проблеми постепенно се появи протестното действие. Сега то работи като по-радикален вариант и система за публично оповестяване на проблеми из блокираните институции. По тази причина и управлението заприлича на пожарно дело.

Някои правят контраст между подобно поведение, чрез което по-скоро се решават (краткосрочно) проблеми и тези, чието гражданско поведение е по-скоро обърнато към защитата на ценности и по-общи каузи. Дори да приемем подобна теза и в това отношение нещата в страната се променят. Поредицата от протести от АКТА насам, както и анти-Пеевски протестите от миналата година достатъчно ясно оформят групата от граждани, които са готови на действия и отвъд техните най-непосредствени интереси и грижи. Нормализирането на дарителството също отразява такава нагласа. Основното предизвикателство тук е превръщането на всичко това в работеща инфраструктура от организации, които системно да оказват натиск, но и да генерират опции за решения на проблеми, поради нарастващия експертен дефицит в партиите, законодателната и изпълнителната власт. Именно тук се големите въпросителни в момента.

Разбира се, в този си вид протестното общество далеч не е лишено от сериозни проблеми. Понякога гражданското описание на това поведение може да оспорено, доколкото в много случаи то просто допълва, а не сменя работещата стратегия на „индивидуалното спасяване“. Нещо повече, много протести приличат на механизъм за ускоряване на разрешаването на проблеми на сравнително малки групи хора  и в този смисъл просто заобикалят институционален проблем, вместо да търсят пътища за неговото решаване. Понякога автентичността на различни протести може да бъде поставяна на съмнение, макар „контра-протестърството“ да е все по-лесно разпознаваемо. Има опасност и от пренасищане от протести, което постепенно да намали тяхната полезност. Все пак, най-голямата трудност остава трансформирането на протестната нагласа в устойчиви, ра

ботещи структури, които не просто по-настойчиво и системно да притискат публичните институции и властта, но и да имат по-голям капацитет да ги моделират. Бягството на експертиза и воля за промяна от повечето такива институции прави подобна задача още по-неотложна.

Дълги години очаквахме, че е възможен някакъв скок, който внезапно да направи от поданиците граждани, да структурира добре общности, които да притискат непрестанно държавата и да я принуждават да се променя. Очаквахме, че това може да стане с външна донорска помощ, която да ускори гражданското узряване. Четвърт век след 1989 – та година стигнахме до едно протестно общество, което стои ядосано пред разпаднатите институции и се опитва да напипа някакви следващи ходове. В очакване на желаната скорост за социална промяна видяхме реалната. В нея няма предопределеност за успех, няма и гаранции, че бързо и лесно ще видим следващите стъпки на израстване. Но е някакво начало, необходимо условие за дори минимално по-добро бъдеще.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s