Контра свят

Изборът на понятия често маскира допълнително това, което те се опитват да обозначат. Нещо подобно се случва през последните месеци с информационната битка, инициирана от Русия около анексирането на Крим и нахлуването в Украйна. Наглед тя се занимава предимно с конструирането и „разтегляне“ на факти и рамки за тяхната интерпретация.

Изпращаните с подкрепата на официалните руски власти войници са „доброволци“, а стотиците хиляди по улиците на украинските градове са редуцирани до няколко хиляди. От време на време се появяват „интервюта“ с анонимни американски войници, които „признават“ участие в бойни действия на украинска територия и т.н. Битката на факти и контрафакти и налагане на разкази за събитията са наистина в основата на тази инфо война, особено в състояние на продължаващи сблъсъци. Около тях обаче целенасочено се създава много по-цялостна картина и версия за света и неговото бъдеще. Тя не просто подрежда факти, а се опитва да форматира интерпретациите за минало, настояще и бъдеще. С други думи, тя се опитва да изгради цялостен контрасвят.

Може би най-познато е представянето на връзката с Европа като разумна, калкулираща, а тази с Русия като емоционална, от сърцето. Разум срещу емоция. Казано по друг начин, настоява се за отчетливо разделение, при което Европа остава територията на икономическите ползи, на фондовете, на дължимата финансова подкрепа за България, на потреблението на внимание, ресурси и сигурност. Това е територията на портфейла, на рационалната калкулация и придобиване на различните материални и статусни ползи. Като контраст, Русия е полето на емоционалното, на историческата и освободителна връзка, която има своята актуалност. По това деление Русия остава онова поле на културна близост, съвместимост, топла, почти битово-културно взаимно познаване и комфорт. Студени европейци срещу топли братушки. Територията на разума срещу територията на сърцето, на студената калкулация срещу топлата емоционална, душевна връзка. Подобно разделение се опитва да остави настрана социалната и икономическа реалност на непрестанно нарастващо вплитане на българските граждани, бизнес и институции в Европа и да го принизи до обикновена калкулация.

Опитът за завръщане на цивилизационната амбивалентност на България е друга опора в напъните за проблематизиране на европейския избор на страната. Идеята за почти равна външнополитическа отдалеченост бе дълги години сред най-предлаганите тези и разбира се най-вече преди големия крах от средата на 90-те години, когато не просто хиперинфлацията, а чуденето накъде да поемем намериха своя крах. Страната не просто влезе в ЕС и НАТО, но цялото общество и икономика се обърнаха към Европа. Там сега е нашия просперитет, там се нашите деца, там хората продължават да търсят работа, там много мечтаят да осъществят личните си и професионални мечти. Там са обществата, с които ние сме вече същински обвързани. Усещането за необратимост на този избор обаче през последните години се поставя под съмнение чрез различни „факти“ и тези. Правят се все по-настойчиви опити страната да се въ

рне отново в състояние на де факто междинно положение, между изтока и запада. Предлагат се фантазми за икономически просперитет в неработещия евразийски съюз, активират се носталгии и върху тях се надграждат теории за бъдещето на света, в който страни като Русия ще бъдат ключов икономически фактор, измислят се виртуални ползи от някакво хипотетично състояние на псевдо-независимост, което да генерира ползи от всяка посока.

Твърдението за залеза на Запада също има интересно място в подобни усилия. Последното прераждане на това настояване произтича от глобалната криза през 2008 година, която дори много изследователи, най-вече азиатски, наричат „западна“, поради струпването на повечето нейни последствия именно в западния свят. Разбира се, тезата има много разновидности, но и вече очертан консенсус около намаляването на относителната тежест на западната икономика и политическо влияние без от това обаче да следва едва ли не срива на западните държави като ключови играчи в глобалната икономика и политика. Често обаче това относително свиване на влиянието се представя като необратим и мащабен процес, който предполага „разкачване“ от западния свят и пълно пренасочване на вниманието и ресурсите на изток. Разбира се, подобна реторика напълно игнорира реалните възможности на конкретната държава и стопанство да участва активно в изместването на геоикономическата тежест към Азия и просто пресилва и проектира иначе имащ своето значение процес. В българския контекст това се прави чрез модифициране на добре познатите ни фантазми за „безкрайния руски“ и / или азиатски пазар.

Това са само някои от елементите, които в различни съотношения биват сглобявани в наглед объркан колаж, който е предназначен за различни групи хора в различните общества. Местният микс варира според структурата и интензивността на рискове, страхове, нагласи, история. Например, в западна Европа се усилва евроскептицизма и анти-американизма, докато на изток можете да откриете комбинации от национализъм, културни паралели и носталгия по соца. Тези колажни импресии може и да не представляват някаква устойчива  цялост, но имат ясната задача да илюстрират образа на някакъв алтернативен свят, контра-свят на този, в който всъщност живеем. Това инженерно усилие има своя все по-видим център и инфраструктура и няма да изчезне в обозримо бъдеще. Затова понятия като „хибридна“ или „инфо война“ далеч не улавят в пълнота случващото се и то не се изчерпва с генерирането и моделирането на факти и информация. Иде реч за конструиране, популяризиране и максимално вкореняване на цялостен образ и обяснение на света, един нов контра-свят.

Advertisements

Коментарите са изключени за Контра свят

Filed under Uncategorized

Коментари са забранени.