Парчета Москва

„Хибридната война“ може вече да е разпознаваемо понятие, но тепърва предстои да бъде пълноценно разбрано. Неговата драматичност вече дразни мнозина, докато други убедено обясняват, че всъщност не описва някаква кой знае каква нова реалност, която да заслужава специално внимание. Трети настояват, че фокусирането върху него не е особено полезно, защото вдига твърде много залозите в общуването с Русия, ограничава полето за реакция и измества вниманието и ресурсите от далеч по-важни непосредствени предизвикателства.

Съществен проблем е това, че вкарването му във военен език отдалечава погледа от ежедневните му прояви и измерения и по странен начин притъпява чувствителността към него. През последните месеци например повечето внимание бе съсредоточено към фактологическите изкривявания и откровени измислици около анексирането на Крим и руската намеса в Украйна за сметка на все по-разпространения метод на популяризиране на цялостни картини за развитието на съвременния свят и разместването на силите в него.

Успешното пренасочване на Русия към Китай след налагането на западните санкции продължава да бъде сред най-важните щампи, които се „внедряват“ в масовото съзнание през последната малко повече от година. Руската маневра се представя като едно от най-значимите и дълготрайни размествания в международната политика с дългосрочни негативни последствия за западния свят.

Настойчиво се пласира представата, че именно новата и необратима близост между Китай и Русия е основния полюс на бъдещия световен ред, в който Европа и САЩ ще бъдат трайно маргинализирани и неспособни да влияят. Енергийните споразумения от пролетта на миналата година се представят като триумф на руската енергийна дипломация и основа за постепенен отказ от западните пазари, които едва ли не ще бъдат оставени без природни ресурси. Някои дори побързаха да обяснят, че западът може необратимо „да изгуби“ Русия и следователно трябва бързичко да се откаже от сегашната политика спрямо Москва. Въобще, руското „пребалансиране“ към Китай се представя като голямото разместване на съвременния свят, а новото партньорство като най-перспективния икономически и политически полюс на новия ред.

Тази картина се налага много настойчиво и в българската публичност. Последната вълна беше буквално преди дни, когато вестници и сайтове бяха пълни с информации за „все по-задълбочаващото се“ сътрудничество и приятелство между двете страни по повод срещата на Владимир Путин и Си Дзинпин по време на честванията от края на втората световна война в Пекин. Напоително бяха популяризирани информации за нова споразумения, оценки за задълбочаващо се стратегическо партньорство и т.н. Въобще цялата тоналност на тези материали целяха да оставят впечатление за необратимост и задълбочаващо се икономическо и политическо приятелство. Съдържанието на повечето материали приличаше на кратък преразказ на прес-съобщения на руската държавна администрация без никакъв смислен контекст или анализ на фона на случващото се през последната година и особено на фона на трусовете в китайската икономика през последните месеци. Очевидно целта на това медийно съдържание бе поддържане на тезата за задълбочаващото се сътрудничество без да бъдат споменавани каквито и да било проблеми в двустранните отношения.

Внимателният поглед към тези отношения разкрива доста по-различна картина и със сигурност не предоставя особени поводи за удовлетворение, най-вече от руска гледна точка. „Пребалансирането“ на изток е на практика сериозно зациклило. На ниво финанси очакванията за бързо отваряне на китайските пазари не се случва. Хонгконгската борса не проявява интерес към руските компании, а в момента в много местни банки притежателите на руски паспорти имат дори трудности да си отворят банкови сметки. Надеждите, че стабилния юан ще помогне на рублата също се сринаха през последните седмици, а забавянето на икономиката и намаленото търсене на природни ресурси директно удря руските приходи. Въпреки много очаквания основната руска външнотърговска банка още няма достъп до китайските финансови пазари. Няма и търсене за огромните кредитни линии в юани, които бяха договорени преди малко повече от година.

Картината в областта на търговията не е много по-различна. Поставената преди година цел съвместната търговия да достигне 100 милиарда долара е непосилна, а прогнозата от 200 милиарда към 2020 година е просто пожелание. Само за първата година на 2015-та търговията се е сринала с 29% и достига едва 30 милиарда. Търсенето в Русия на китайски производствени стоки се е сринало с 40%, а на дрехи е вече над 50%. За първи път от пет години Русия е извън топ 15-те държави, в които Китай изнася. Големите планове за строителство на влакова линия между Москва и Пекин също зациклиха, защото китайската страна поиска основното финансиране да дойде от руска страна. Изгледите за подобрение не са големи особено на фона на свиващата се руска икономика и покупателна способност и забавянето на растежа в самия Китай.

В сърцевината на предполагаемото руско пребалансиране обаче бяха енергийните проекти, които трябваше най-бляскаво да илюстрират високата цена, която Запада ще трябва да плати за поведението си спрямо Москва. Именно тук са и най-големите разочарования от последната година за архитектите на тази политика. Знаковият газов договор от май 2014-та на практика още няма необходимото финансиране, защото липсва съгласие относно размера на авансовите плащания. Някои експерти очакват дори предоговаряне на обема на инвестицията и някои параметри на проекта. Затова и годината на първа доставка, 2019-та, изглежда нереалистична. Втори, още по-желан проект от страна на Русия за пренос на газ от западен Сибир не среща никакъв ентусиазъм от китайска страна и подписването на обвързващи документи постоянно се отлага, включително и при последната среща между Путин и Си. Очаква се това да е инфраструктурата, която може реално да намали руската зависимост от европейските пазари, но тя пък е доста далеч от китайските индустриални центрове и очевидно не е приоритет за Пекин.

Интегрирането на подобна фактология в положителна оценка за отношенията между двете държави може да бъде единствено проява на силно пожелателно мислене или обикновен опит за много превратна интерпретация. Очевидно е, че налагането на подобни базови мисловни щампи за случващото се в световната политика и икономика ще бъде част от засилващите се опити на Русия да контролира максимално публичните разговори и възприятия. За съжаление, в България тази задача се оказва твърде лесна. Достатъчно е просто да преразкажеш няколко прес-съобщения.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s