Неврозата от кризи като „новото нормално“

Едва започнала, поне в Европа 2016–та вече се оформя като годината на голямата невроза от нова криза. Опарени от самодоволството преди глобалната криза сега сме свидетели на трескави предсказания за задаващи се турбуленции. Всеки ден някой обяснява неизбежността на новия срив и предрича скорошното му случване. Свидетели сме на интересно явление, индикаторите за непосредствена криза са малко, но убедеността в нейната поява постоянно нараства.
Вместо времена на криза сякаш сме се запътили към времена на задълбочаваща се невроза и постоянно очакване за срив. Тази невроза е пресечна точка на различни събития и процеси от последните години, които са не толкова знаци и предвестници на нова глобална криза, колкото илюстрации на ускорена несигурност. Несигурност, която няма как да не роди в най-близко бъдеще нови и нови проблеми, при това все по-опасни, непосредствени и трудни за управление.

От политическа гледна точка най-коментирано е натрупването на кризи в Европа, които не просто следват една след друга, но тяхното разрешаване продължава да следва един и същи модел: мъчително, частично, несигурно и временно постигане на компромиси. След по-обхватната икономическа криза дойде тази на еврозоната, която отне години, за да бъде поставена под контрол и частично разрешена. Последните две години пък са доминирани от имигрантската криза, която ще кулминира през идните месеци по простата причина, че и тук мъчително взетите решения няма да доведат до бързи резултати. Националните политически елити нямат достатъчно желание да превърнат ЕС в организация, която може ефективно да предвижда и управлява кризи, да я развият като структура със стратегическо поведение и мандат. По тази причина политическата агония ще продължи, а националните решения на проблемите, например връщане на граници, ще останат все така популярни.

Кризисната невроза идва и от някои неслучили се очаквания по отношение на по-широката система на международните отношения. В старта на глобалната криза светът изглеждаше извън контрол. Мнозина обявиха бързата реакция на ниво Г-20 за координиране на различни мерки за нова ера, за нова формула на управление на сложните отношения в един разместен свят на ново възникнали международни играчи като Китай, Индия, BRICS и т.н. Няколко години по-късно обаче картината изглежда по-различна и оптимизма по отношение на този формат отмина. Климатичната конференция в Париж донесе доста знаци и символи на напредък, но надали някой е останал с усещането, че сложния глобален свят има нова работеща инфраструктура за разрешаване на все по-сложните проблеми и конфликти. В регионален план също няма поводи за оптимизъм. Около разрастващите се конфликти в северна Африка и близкия Изток няма регионални структури и политическа воля, които да спомогнат за намиране на решения. В юго-източна и източна Азия също не може да бъде открит процес на консолидиране и повече сътрудничество между многото регионални формати и структури. Където и да погледне човек много трудно може да намери достатъчно доказателства за тезата, че светът е станал поне малко по-управляем.

В сферата на икономиката също могат да бъдат видени нови поводи за притеснения. 2015-та бе годината, в която целия свят откри нещо, което изследователите на Китай можеха да ви кажат отдавна, а именно, че страната се е запътила към изключително сложни преходи в своята икономика, финанси и общество, която нямат как да не доведат до сериозни сътресения. Това откритие обаче удря директно по най-големите надежди на много западни политици и икономисти за ролята на Азия като бъдещ двигател на растежа на „стария континент“. Покрай срива на цените на природните ресурси и изкуствената конструкция „BRICS“ навлезе в трудни води, а различни държави като Австралия например започнаха дебати за промени в собствения си икономически модел. Този път в посока отдалечаващи ги от свръх зависимост от Китай и другите икономики в региона. Трусовете в Китай имат директен ефект и върху различни европейски икономики. Например, изместването от индустрия към услуги ще има негативни последствия за Германия, но положителни за страни като Великобритания, Италия, Австрия, които имат по-силни позиции в тези сектори. Въобще, ако допреди година – две всички гледаха с надежда към Азия и разчитаха, че е неин ред да тегли световната икономика напред, сега и тази увереност поизчезва.

Все по-нервни изглеждат и самите европейски общества. На тях им бе съобщено, че трябва да свикнат с ниски нива на растеж, високи нива на дълг и мъчително бавно темпо на създаване на нова заетост. Сега към тази картина се добавя и забавянето на Азия и останалите икономики, на които се разчиташе за пазар и динамика. Все по-често на европейците им се налага да слушат и за „четвърта индустриална революция“, която ще отнеме десетки работни места. Вълните от конфликти и кризи по близката и по-далечна периферия на Европа вече стигат до улиците на европейските градове било чрез инциденти ала Кьолн или терор ала Париж. Все повече са тези, които не просто не вярват на собствените си правителства, а на самата способност за реакция на техните държави. Скоростта и мащаба на случващото се стряскат. Имиграционната вълна допълнително изостря тези притеснения и все повече общества живеят с чувството за заплаха за собствената култура, идентичност и обикновено рутинно ежедневие.

Макар повечето измерими индикатори да не подсказват наближаващи мащабни сътресения, например МВФ говори за растеж от 3.4% за тази година, сме свидетели на нарастващо усещане за криза. Настъпва невроза, постоянно очакване за натрупващи се рискове и заплахи, серии от по-малки по мащаб, но по-чести мини кризи. На глобализацията все повече се гледа като на риск, а не като възможност, скоростта на случващите се промени допълнително усилва чувството на неуправляемост. Дори, когато няма непосредствени индикации хората все повече усещат един тътен, от който рано или късно очакват да дойдат следващите, още по-притеснителни сривове. И с това чувство изглежда ще трябва да свикнем.

Advertisements

Коментарите са изключени за Неврозата от кризи като „новото нормално“

Filed under Uncategorized

Коментари са забранени.