Мухата е слон

Ако слушате оплаквачите на санкциите срещу Русия за анексията на Крим и нахлуването в източна Украйна, икономики като нашата вече трябваше едва ли не да са фалирали. От няколко години въвеждането и поддържането на режима на ограничения се представя като постоянен апокалипсис, който ще разруши всичко по пътя си. Българската левица вече е толкова пристрастена към темата, че ентусиазмът, с който говори по нея е неприлично сърцат. През 2014-та година правителството Пеевски – Орешарски пък изпадна в истерия и икономическото министерство в официалните си позиции услужливо започна да обяснява, че вълната от санкции ще има негативни „системни последствия“ страната ни. Разбира се, реалната картина е съвсем различна, но тя продължава да е напълно отсъстваща от българската политика и публичност. Затова и не е изненада, че мухата спокойно се представя за слон.

Темата е напълно оставена на настроените приятелски към Русия партии и политици. Дори премиера Бойко Борисов използва всеки повод да се оплаква от санкциите без да ги коментира в каквато и да било дълбочина. Въобще, в българската политика сякаш това е тема нон-грата. Дори т.н. „стара десница“ не се занимава с нея, предпочитайки други далеч по-лесни въпроси. Всяко шестмесечно подновяване на европейските санкции е упражнение по политическо ослушване като управляващите предпочит просто да не повдигат въпроса и да го оставят на институционалната инерция на ЕС. Неправителствените организации също нямат афинитет към темата и експертни гласове на практика не се чуват. „Медиите“ пък просто ретранслират политическите тези и отдавна нямат и минимален собствен експертен потенциал и воля за аналитична работа по подобни щекотливи теми. Затова и не е никаква изненада, че про-руската реторика по режима на санкциите си циркулира напълно безпрепятствено и постепенно започна да се третира като безспорна.

Разбира се, реалните данни и статистика представят много по-различна картина от повтаряната до втръсване мантра. Например, ако погледнем спада в относителния дял на ЕС и страните-членки, който Русия заема в тяхната търговия ще видим, че за периода 2013 – 2015 година той има средна стойност от 2,8%. Най-значим е той при Естония (12,7%), Латвия (10,7%), Литва (9,1%), Словакия (7,7%), Чехия (7,3%) и Полша (7,2%), а най-нисък при Гърция (1%), Португалия (0,7%) и Великобритания (0,6%). България се оказва в групата на страни, при които спадът на този дял е сред най-ниските, с 1,7%! При това за целия период на санкциите. Данните са на Geneva Graduate Institute of International and Development Studies.

Други интересни данни показват доста под средната за ЕС обвързаност на българската икономика с руската. В периода преди санкциите тя е най-висока в балтийските държави (около 40% от износа им за трети страни), но и в Словакия, Финландия, Полша и Чехия. За България тя е 6,5% и това я приближава повече до страни като Германия, Белгия или Дания. Намаляването на тази обвързаност в резултат на санкции (но и не само) е непряк индикатор за техния ефект. И наистина тя спада ускорено при някои страни като Латвия (от 48% на 37%), Естония (от 39% на 27%) или Полша (от 21% на 13%). За България свиването е от 6,5% на 4,8%, което не е повод за драма. Показателни са и данните за движението на търговията с Русия по отделни групи стоки. Противно на драматичните приказки, в три от тях България дори има ръст (2013 – 2015 г.): от 68% (първични материали без горива), от 6% (храни и износ на животни) и от 3% (животински и други масла). Спадовете са най-значителни при индустриално произведени стоки (39%), машиностроене (37%) и тютюн и напитки (37%). Някои от тях обаче очевидно не са следствие от режима на санкции, а от общата икономическа криза в страната през последните години. Но дори там, където има значимо свиване България далеч не е сред най-тежко пострадалите страни. Например, при индустриалните продукти много по-засегнати са Белгия, Испания, Португалия, Хърватски, Унгария. При тютюна и напитките много по-голямо е свиването при Унгария, Финландия или Малта.

Любопитни са данните и за относителната тежест и важност на руската икономика за България. От данните на НСИ за нашия износ ясно се вижда, че съотношението между ЕС и цялата т.н. „общност на независимите държави“, включваща и Русия е 29 към 1! При това тук са включени и страни като Казахстан и Украйна, с които имаме все по-интензивни отношения. За 2015 година Русия не е и в топ 10 на дестинациите за нашия износ. Износът ни за Румъния пък е три пъти по-голям от този за Руската федерация. И преди санкциите на ЕС свиването на нейната относителна тежест е отчетлива тенденция, а към момента тя е изравнена с тази на Македония! Няма съмнение, че цялостните дефекти на структурата на руската икономика, както и останалите сериозни пречки пред развитието на икономическите отношения с нея са дългосрочен процес, който единствено ще се засилва. Допълнителна причина за това ще бъде и развитието на европейския енергиен съюз, както и постепенната енергийна диверсификация на страната ни. Тя може и да върви бавно, но посоката на движение е ясна и ще се задълбочава.

Разбира се, икономистите могат да направят най-пълен и точен анализ на тази картина, но причините за непрестанното влошаване на икономическите отношения с Русия отиват далеч отвъд сегашната ситуация. Наченките на модернизация от времето на Медведев са отдавна забравени, а политиката на Путин направи икономиката по-зависима от енергийни ресурси дори от времето на Леонид Брежнев. Затова и не е случайно, че толкова много анализатори я наричат „енергийна бананова република“. Подобно развитие не просто намалява рязко широчината на възможностите за ползотворен обмен и инвестиции, но и допълнително усилва симбиозата между държава и икономика, която пък още повече пречи на нормалните отношения. На практика няколко фактора в комбинация превръщат правенето на бизнес там в изключително неблагодарно занимание, особено за чужденци. Те включват голямата концентрация на собственост, множество институционални и други посредници, корупция, административен лабиринт, неспазване на договори и други.

Много държави в евросъюза пък използваха кризата около отношенията с Русия, за да диверсифицират допълнително икономиките си и да станат по-малко зависими от несигурното и рисково руско стопанство. Грузия и Молдова още преди време използваха ограниченията, за да пренасочат винената си индустрия към западните пазари, но и на изток в Азия. Молдова направи същото и със своята селскостопанска продукция, която бе твърде зависима от големия съсед на северо-изток. Държавите от централна Европа сториха подобни неща през последните две години. Например, Полша създаде специална програма за външно-икономическа подкрепа на засегнатите фирми. С нея държавните структури оказваха най-различен тип помощ за тези, които са сериозно засегнати – по-лесен достъп до кредити, излаз на нови пазари, публични кампании и т.н. Поляците дори стартираха национална кампания, призоваваща към консумация на местни ябълки. ЕС също задели средства за засегнатите, а в Латвия облекчиха данъчно компании с по-сериозни загуби. В този смисъл, кризата бе превърната във възможност и различни икономики просто се пренасочиха към по-сигурни и дългосрочно перспективни пазари.

Ясно е, че измислените приказки за санкциите са обвързани и с вечната митология за „необятния руски пазар“, която продължава да се възпроизвежда с лекота в България. Четвърт век се оказва недостатъчен за осъзнаването на простите истини около руската икономика и тенденциите в нея. Партии, медии и експерти нямат никакъв интерес да се занимават с темата и просто ретранслират празните приказки, митове и легенди по темата. В подобна среда не е изненада, че без особено усилие се оказва възможно да обясняваш и да ти вярват, че мухата е всъщност слон.

Advertisements

Коментарите са изключени за Мухата е слон

Filed under Uncategorized

Коментари са забранени.