Балчик в страната на чудесата

Имаше времена, в които националната гордост от миналото се центрираше около Възраждането, амбициозната мечта за писменост, образование и култура и споделената ценност на търсенето на знание и развитие през неговите пътища. Любовта към познанието и науката бе представяна като онази тясна пътека на национална възможност, която не зависи от политическото, от ограничеността на регионалната специфика, от подмятането на „Великите сили“. Живеехме с разказа за тях като непреходна опора на нацията, историческа гаранция за бъдещето ни. Тя обаче така и не се трансформира в реален гръбнак на политическа стратегия и решения, в инструмент за стопанско развитие. Образованието и науката не просто не получиха подобна роля, те бяха постепенно избутани, обезценени културно и неразвити институционално. Глутниците от агресивни и все по-прости политически хиени не само нямаха място за тях, тяхното присъствие единствено усилваше контрастите. Беше въпрос на време да се появят подходящите обслужващи културни субпродукти.

Тази тематика попадна в полето на избуялия през последните години поп национализъм. Подценяван елемент в него е генерирането на специфична „теория на познанието“, която е фолклористка и стъпва върху „народната мъдрост“, легенди и митове, усета на традиционното за нещата. Бабешките рецептурници не просто носят историческо познание, а се превръщат в легитимни координатни системи за третиране на болежки, организиране на поведение и отговор на предизвикателства. До всичко това стои хаотичната палитра от непоклатими езически убеждения и чалгизацията на религиозното. Социалната реалност може да се насочва с хвърляне на захар върху магистралата, за да спрат катастрофите. Здравната реалност може да се направлява от множеството отвари. Ако към всичко това добавим очевидни процеси като срив в институционалното доверие, затъване в когнитивното блато на социалните медии, избуяването на конспиративните теории и политическото побутване в тази посока от най-различни партии не е никаква изненада, че се озоваваме в ситуация, при която ваксините и 5G мрежите се превръщат в централни чудовища на нашия живот.

Балчик е в авангарда на великата битка срещу тях. Само преди няколко седмици, всички учители в основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ отказаха да се ваксинират и бяха веднага последвани от повечето техни колеги от средното училище в село Оброчище. По думите на директорката на основното школо, мнението на преподавателите било категорично и тя веднага е уведомила регионалния инспекторат по образованието. Само преди няколко месеца, общината стана и първата, която наложи мораториум върху изграждането на 5G мрежи на нейна територия след подписка на 183 местни граждани. В началото на годината и Поморие бе застигнат от протести по същата тема след инсталирането на нови антени на покрива на местен хотел. Чуха се мнения, според които „няма специалист в световен мащаб, който да казва че 5G е хубаво нещо“, а мнозина заявиха, че жилищата им ще се превърнат в „рентгенови кабинети“. Мездра също наложи мораториум, а кметовете на Русе и Сандански заплашват с подобни мерки. Не е трудно да се предвиди, че тази вълна ще набира скорост и градовете с подобни подписки единствено ще се увеличават през идната година.

Разбира се, възможно е да погледнем на подобни случки просто като любопитни, куриозни културни странности. Много хора ги възприемат като пореден „много шум за нищо“, който ще оттече тихомълком под ежедневния поток на събитията. Местни маргинали ще си поиграят на политическа значимост, ще регистрират мимолетни победи, но в крайна сметка ще отстъпят. Зад тях обаче отново стоят достатъчно важни и дългосрочно рискови механизми и процеси, които заслужават внимание отвъд чисто културната логика, която подпомогна подобни публични кампании. Активността в Балчик е свързана с агресивната про-руска партия „Възраждане“, която през последната година разделя политическото си внимание между правителството, новото поколение мрежи и Бил Гейтс с неговите пъклени планове за чипиране. Разследване на „Свободна Европа“ за случващото се в Мездра разкри още по-интересна картина. Център на действията там е общински съветник от друга про-руска партия, „Българска пролет“, който не само събира една подписка, но и участва активно в генерирането на друга, този път сред монахини в Струпешкия манастир, „Св. Илия Пророк“. Една от тях признава, че „експертизата“ зад тяхната подписка е на бивш военен, който ги е посетил и обяснил колко вредна е тази технология за нервната система. Естествено, станало дума и за Истанбулската конвенция.

Описаната социално-политическа механика на ретранслация на подадените идеи и каузи от анти-западните среди е от доста нисък порядък, но и достатъчно продуктивна. Конфигурацията от анти-ваксърски и анти-5G теории е видима и на далеч по-високи политически и публични нива и присъства все по-широко в България. Нейните постижения са откриваеми в социологическите данни от последните седмици и месеци. Те са директно осъществяване на основна, обща политическа диспозиция на руската външна политика от поне десетилетие. Тя е насочена към множественото нарушаване на всякакви линии и процеси на развитие в западните общества и икономики. Отдавна лишена от способност да предлага убедителни идейни рамки, концепции и модели, нейната мотивация е да разрушава, пречи, блокира, забавя. От руска гледна точка, тази нагласа има своето рационално основание. Тя се опитва да удържи изходно положение на остатъчен паритет и позиции с околния западен свят в ситуация на дългосрочни негативни динамики в нейното икономическо, социално и технологическо битие. По тази причина, блокирането, максималната нестабилност и загуба на посока се превръщат в единствена външнополитическа алтернатива за Москва.

Разбира се, както и в много други случаи, руската страна не полага особено усилие да прави това, което проповядва. Буквално седмици преди политическите анти-5G маневри из малките български градчета, водещата руска телекомуникационна компания, „MTS“, подписа договор за целия пакет от 5G продукти с китайската компания ‘Huawei’ на стойност от 94 милиона долара. Нещо повече, през юли 2020-та, фирмата получава от руската държава първия лиценз за изграждане на всеобхватна 5G мрежа на територията на цялата страна с краен срок юли 2022 година. Това решение пък е в изпълнение на споразумение между Русия и Китай, прието през 2019-та и имащо изричната задача да подпомогне руското развитие в тази технологична сфера и бързото навлизане на тези мрежи. Китайците имат вече почти 100 руски служители и 4 развойни центъра, а броят на заети от „Хуауей“ се очаква да нарасне с още 100 до 2024 година. Част от дейностите се финансират от руски банки като „Сбербанк“, чийто шеф пък е бивш министър на икономиката и търговията. На практика, всички телекомуникационни компании там вече са надпреварват да купуват китайски 5G продукти и това не е случайно. Руските официални власти преди доста време взеха решение за реален старт на 5G мрежите в Москва още през 2022 година и сега предстои да приемат съответните необходими стандарти. Нещо повече, към 2024-та подобна инфраструктура трябва вече да съществува и работи във всички руски градове с над 300 000 жители.

Създаването на измислени светове и дилеми става все по-лесно по нашите земи. Възможните инструменти за тяхното генериране също се увеличават, от поп национализма до откровената продажност. Сривът на институции и авторитети допълнително отваря полета за непрестанно пласиране на всякакви щуротии, които подметнати в социалните медии моментално се превръщат в истерични и позиционни битки. Необратимо делегитимираното сегашно правителство пък просто се пързаля по течението на най-малкото съпротивление и бяга от разрешаването на всякакви проблеми. Трудно е да се очертаят реалистични сценарии за излизане от подобна ситуация, сякаш условията на тази реалност са вече прекалено вкоренени. И докато хвърляме захар срещу катастрофите, цената на глупостта нараства. С всеки изминал ден.

Коментарите са изключени за Балчик в страната на чудесата

Filed under Uncategorized

Коментарите са изключени.