Антагонизмът на малките отлики

Отегчението е простено. Надали са много изненаданите от поредната вълна хаос и караници в българската широка десница и видимата досада, с която доста хора реагират. Някои сигурно вече гледат на случващото се като на сериал, в който най-интересният въпрос е дали и този сезон ще приключи като предишния. Други отдавна са загубили интерес и претръпнали и разочаровани са насочили политическото си рацио към партията на властта, поне досега, ГЕРБ. Има още

Advertisements

Коментарите са изключени за Антагонизмът на малките отлики

Filed under Uncategorized

Ти къв си, бе…..

Отлично знаем, че това в България не е въпрос. Твърде често го чуваме при запознанство на пътя, или пък на някое друго място извън уюта на малките общности, в които сме се скрили. Има такива фрази, които обобщават целия ни живот без да изискват понятия или контекст. Например, „и сеа кво праим“ или пък „вас кой ви праща“. Зад тях са струпани толкова много отношения, има работа за много социолози. Тези кодове обаче са в нашето ежедневие и когато ни ги подхвърлят като цяло веднага разбираме в каква ситуация сме попаднали и горе-долу как трябва да реагираме. Има още

Коментарите са изключени за Ти къв си, бе…..

Filed under Uncategorized

Втори Гоце

Приликите дойдоха още по-бързо от очакваното. Първото посещение на новия президент извън страната трябваше да легитимира прозападната му ориентация, но вместо това затвърди и разшири подозренията. Новият президент представи една твърде обща, разхвърляна и дистанцирана картина на предизвикателствата пред ЕС и НАТО, акцентира някои наши притеснения, без да направи смислени предложения, и накрая директно обвърза развитието на алианса с подобряването на отношенията с Русия. Има още

Коментарите са изключени за Втори Гоце

Filed under Uncategorized

Мухата е слон

Ако слушате оплаквачите на санкциите срещу Русия за анексията на Крим и нахлуването в източна Украйна, икономики като нашата вече трябваше едва ли не да са фалирали. От няколко години въвеждането и поддържането на режима на ограничения се представя като постоянен апокалипсис, който ще разруши всичко по пътя си. Българската левица вече е толкова пристрастена към темата, че ентусиазмът, с който говори по нея е неприлично сърцат. През 2014-та година правителството Пеевски – Орешарски пък изпадна в истерия и икономическото министерство в официалните си позиции услужливо започна да обяснява, че вълната от санкции ще има негативни „системни последствия“ страната ни. Разбира се, реалната картина е съвсем различна, но тя продължава да е напълно отсъстваща от българската политика и публичност. Затова и не е изненада, че мухата спокойно се представя за слон. Има още

Коментарите са изключени за Мухата е слон

Filed under Uncategorized

Благотворителният патриотизъм

Патриотизмът в днешно време не се брои, ако не е шумен и показен. Всъщност, да го наричаме така не е дори достатъчно модно. Той днес може да е единствено национализъм, настъпващ наглед повсеместно и с все повече дрънчене и шум. Неговите флагмани са увити в знамена, постват агресивно в социалните медии, опитват се да определят кое и как е достатъчно националистическо. Периодично шестват компактно из София и големите градове, за да ни подсетят, че българи е равно на юнаци и прибират отново знамената до следващата изява.

Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вината на оптимизма

Ревизията на историята не е нужно да се случва предимно през целенасочени, бляскави интерпретации. Нито пък са необходими някакви разгърнати заявки, мисловни проекти с изрична цел и политическа подкрепа. Подмяната може да се случва плавно, почти лековато, чрез аналитична и коментарна инерция, улеснена от генерационна промяна. Нещо подобно се случва с оценката за цялостната атмосфера и ключови събития в първите години след падането на „Берлинската стена“. Успехът на либералната демокрация и пазара в края на 80-те години на миналия век все по-често се неглижира или директно отрича.

Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Неврозата от кризи като „новото нормално“

Едва започнала, поне в Европа 2016–та вече се оформя като годината на голямата невроза от нова криза. Опарени от самодоволството преди глобалната криза сега сме свидетели на трескави предсказания за задаващи се турбуленции. Всеки ден някой обяснява неизбежността на новия срив и предрича скорошното му случване. Свидетели сме на интересно явление, индикаторите за непосредствена криза са малко, но убедеността в нейната поява постоянно нараства. Има още

Коментарите са изключени за Неврозата от кризи като „новото нормално“

Filed under Uncategorized